Стрес е реакцията на организма на повишените изисквания към него, на резките промени на средата и жизнените условия. Преживява се като силно безпокойство и напрежение. Избор между „бий се или бягай“ е най-краткото и ясно обяснение на ситуацията. В повечето случаи стресът има позитивно значение, принуждавайки организма да се адаптира към променената ситуация. Става неприятно, когато високите нива на стрес станат хронични и на психологическо ниво организмът не може да компенсира – развиват се проблеми със съня, пренапрежение, депресия, тревожност. Засяга се и физическото здраве, напр. намаляване на костната плътност, потискане на имунната система, повишаване на кръвното налягане.

Основните аларми за състояние на стрес са:

Увеличава ли стресът риска от развитието на множествена склероза?

Много хора с множествена склероза мислят, че има определена връзка между стреса и отключването на болестта. Някои смятат, че контролирането на стреса може да намали риска от пристъпи, а други вярват, че нито стресът, нито контролирането на стреса влияят върху болестта.

Следователно в научната литература, въпросът за възможността за отключване на множествена склероза от стрес, не е решен еднозначно.

Дали стресът е рисков фактор за пристъп на множествена склероза?

Съществува голямо проучване, което показва, че стресът най-вероятно служи като стимул за пристъпи при пациенти с множествена склероза. Мета-анализ на Mohr и сътр., „Връзка между стресови жизнени събития и обостряне при множествена склероза“, показва клинично значима връзка между стреса и пристъпите на болестта. В мета-анализа са анализирани 14 доклада и в 13 от тях е установена такава връзка.4 Авторите обаче предупреждават: „Връзката между стресови житейски събития и пристъпите е сложна и понастоящем не може да бъде определена за всеки отделен пациент.“

Защо стресът повишава риска от обостряне?

Mohr и неговите колеги също разработват хипотеза, за да отговорят на този въпрос. „Развитието на обостряне при МС се случва за период от много месеци и включва много различни биологични процеси“, отбелязват те. Процесите, които могат да участват са повишено активиране на мастоцитите в началото на стресовата ситуация, развитие на глюкокортикоидна резистентност в имунните клетки, когато стресът стане хроничен, и спад на високи нива на кортизол, когато стресът се овладее.5 Едно от проучванията, включени в мета-анализа, включва 23 пациента с множествена склероза, които са проследени в продължение на 1 година. Те са попълвали интервюта за психиатрична оценка веднъж седмично. Интересното е, че при 85% от регистрираните влошавания, през последните 6 седмици е настъпило стресово събитие в живота. Тази находка е статистически значима (P <0,001). Средният интервал от време между стресовото събитие и началото на пристъпа на МС е 14 дни.6

Може ли стресът да накара симптомите на множествена склероза да се влошат?

Много хора с множествена склероза отговарят с „да“ на този въпрос. Те казват, че имат повече симптоми когато са стресирани. При отшумяване на стреса, техните симптоми изглеждат по-малко тревожни или по-малко тежки. Това е напълно разбираемо от гледна точка на физиологичните процеси при наличие на стрес и справяне с него. По време на стрес се изисква повече енергия  за да се мисли, да се решават проблеми и да се справяме с ежедневието. Спомнете си например, че възможността да бъдете търпеливи с членове на семейството често отслабва след тежък ден.

Стресът може да допринесе за усещането за непосилна умора, която принципно е един от най-натоварващите симптоми на множествената склероза. Логично е, че всяка трудност, вкл. симптомите на МС, е предизвикателство в периоди на стрес.

Кои са основните стресори при множествена склероза?

Наличието на хронично заболяване принципно увеличава стреса. Стресовите ситуации, които са често срещани при множествена склероза, включват:

Как да разпознаем стреса?

Основните белези на стрес са:

Промяна на емоциите

Симптоми, свързани с мисленето

Физически симптоми

Може ли да бъде намалено нивото на стреса?

Някои съвсем обикновени събития в комбинация с негативни мисловни модели могат да доведат до високо ниво на стрес.  В същото време съществуват събития, които са стресиращи дори за най-оптимистичните натури. Първата стъпка за управление на стреса е да бъдат разпознати стресорите. Замисли се за натоварващи случки, които са част от живота ти и затова не ги разпознаваш веднага като стресови събития. Примерите включват влошена връзка с партньора, незадоволителни резултати в работата, непрекъснати усилия да скриеш симптомите си или развиващи се финансови проблеми. Стресът никога не е тривиален, разгледай някои от основните техники за неговото управление.

Източници:

  1. Djelilovic-Vranic J, Alajbegovic A, Tiric-Campara M, et al. Stress as provoking factor for the first and repeated multiple sclerosis seizures. Mater Sociomed. 2012;24(3):142-147.
  2. Li J, Johansen C, Bronnum-Hansen H, et al. The risk of multiple sclerosis in bereaved parents: a nationwide cohort study in Denmark. Neurology. 2004;62(5):726-729.
  3. Riise T, Mohr DC, Munger KL, et al. Stress and the risk of multiple sclerosis. Neurology. 2011;76(22):1866-1871.
  4. Mohr DC, Hart SL, Julian L, et al. Association between stressful life events and exacerbation in multiple sclerosis: a meta-analysis. BMJ. 2004;328(7442):731.
  5. Mohr DC, Pelletier D. A temporal framework for understanding the effects of stressful life events on inflammation in patients with multiple sclerosis. Brain Behav Immun. 2006;20(1):27-36.
  6. Chalfant AM, Bryant RA, Fulcher G. Posttraumatic stress disorder following diagnosis of multiple sclerosis. J Trauma Stress. 2004;17(5):423-428.