Стрес е реакцията на организма на повишените изисквания към него, на резките промени на средата и жизнените условия. Преживява се като силно безпокойство и напрежение. Избор между „бий се или бягай“ е най-краткото и ясно обяснение на ситуацията. В повечето случаи стресът има позитивно значение, принуждавайки организма да се адаптира към променената ситуация. Става неприятно, когато високите нива на стрес станат хронични и на психологическо ниво организмът не може да компенсира – развиват се проблеми със съня, пренапрежение, депресия, тревожност. Засяга се и физическото здраве, напр. намаляване на костната плътност, потискане на имунната система, повишаване на кръвното налягане.
Основните аларми за състояние на стрес са:
- Повишен сърдечен ритъм
- Изпотяване
- Напрежение в гърдите
- Плитко дишане
- Повишаване на телесната температура
- Умора
- Депресия
- Повтарящи се тревожни мисли по една и съща тема
- Усещане за безнадеждност
- Повишена раздразнителност
Увеличава ли стресът риска от развитието на множествена склероза?
Много хора с множествена склероза мислят, че има определена връзка между стреса и отключването на болестта. Някои смятат, че контролирането на стреса може да намали риска от пристъпи, а други вярват, че нито стресът, нито контролирането на стреса влияят върху болестта.
- При проучване, проведено от учени от Босна и Херцеговина е оценена връзката между жизнени събития с висока роля на стрес фактори и развитието на първия клиничен епизод на множествена склероза.1 Изследването анализира 109 наскоро диагностицирани пациенти (80 жени и 29 мъже) за 2-годишен период, както и 41 пациенти с поставена преди години диагноза множествена склероза. Резултатите от това изследване предполагат, че стресът може да бъде отключващ фактор за появата на множествена склероза и влошаването на вече установена болест.
- При проучване, проведено в Дания, е изследвано дали има повишен риск от развитие на множествена склероза след изключително стресиращо събитие: смъртта на дете. Проучването използва национални данни за над 21 000 родители, които са загубили дете на възраст под 18 години, и контролна група от близо 300 000 родители, които не са загубили дете. Учените установяват, че родителите, които се сблъскват с това стресово събитие, са изложени на по-висок риск от развитие на множествена склероза за период на 8-годишно проследяване (съотношение на риска 2.13 спрямо 1.33 при контролната група).2
- Има обаче и проучвания, които не установяват връзка между стреса и отключването на множествена склероза. Така например, във Великобритания е проучвана медицинска база данни на 238 000 лица. Търсена е връзка между тежки стрес фактори напр. физическо насилие в детството или юношеството и изнасилване в детска или юношеска възраст и не е установена повишена честота на МС сред засегнатите.3
Следователно в научната литература, въпросът за възможността за отключване на множествена склероза от стрес, не е решен еднозначно.
Дали стресът е рисков фактор за пристъп на множествена склероза?
Съществува голямо проучване, което показва, че стресът най-вероятно служи като стимул за пристъпи при пациенти с множествена склероза. Мета-анализ на Mohr и сътр., „Връзка между стресови жизнени събития и обостряне при множествена склероза“, показва клинично значима връзка между стреса и пристъпите на болестта. В мета-анализа са анализирани 14 доклада и в 13 от тях е установена такава връзка.4 Авторите обаче предупреждават: „Връзката между стресови житейски събития и пристъпите е сложна и понастоящем не може да бъде определена за всеки отделен пациент.“
Защо стресът повишава риска от обостряне?
Mohr и неговите колеги също разработват хипотеза, за да отговорят на този въпрос. „Развитието на обостряне при МС се случва за период от много месеци и включва много различни биологични процеси“, отбелязват те. Процесите, които могат да участват са повишено активиране на мастоцитите в началото на стресовата ситуация, развитие на глюкокортикоидна резистентност в имунните клетки, когато стресът стане хроничен, и спад на високи нива на кортизол, когато стресът се овладее.5 Едно от проучванията, включени в мета-анализа, включва 23 пациента с множествена склероза, които са проследени в продължение на 1 година. Те са попълвали интервюта за психиатрична оценка веднъж седмично. Интересното е, че при 85% от регистрираните влошавания, през последните 6 седмици е настъпило стресово събитие в живота. Тази находка е статистически значима (P <0,001). Средният интервал от време между стресовото събитие и началото на пристъпа на МС е 14 дни.6
Може ли стресът да накара симптомите на множествена склероза да се влошат?
Много хора с множествена склероза отговарят с „да“ на този въпрос. Те казват, че имат повече симптоми когато са стресирани. При отшумяване на стреса, техните симптоми изглеждат по-малко тревожни или по-малко тежки. Това е напълно разбираемо от гледна точка на физиологичните процеси при наличие на стрес и справяне с него. По време на стрес се изисква повече енергия за да се мисли, да се решават проблеми и да се справяме с ежедневието. Спомнете си например, че възможността да бъдете търпеливи с членове на семейството често отслабва след тежък ден.
Стресът може да допринесе за усещането за непосилна умора, която принципно е един от най-натоварващите симптоми на множествената склероза. Логично е, че всяка трудност, вкл. симптомите на МС, е предизвикателство в периоди на стрес.
Кои са основните стресори при множествена склероза?
Наличието на хронично заболяване принципно увеличава стреса. Стресовите ситуации, които са често срещани при множествена склероза, включват:
- диагностична несигурност (преди поставяне на диагнозата);
- непредсказуемост на протичането на болестта;
- наличие на т.нар. невидими симптоми: хората с множествена склероза не винаги "изглеждат болни" и затова могат да се чувстват неразбрани от други, които не могат да разберат и да оценят състоянието им. Това може да важи дори за членове на семейството или близки приятели, които не могат да разберат, защо те просто не спират да се оплакват или защо не стават от леглото;
- видимостта на някои симптоми, особено тези които са се появили на скоро. Те могат да провокират реакция у околните преди човекът да се е приспособил към тях;
- необходимост от приспособяване към променящите се физически способности: голям стрес за пациентите е да научат, как да се справят с нови физически ограничения, както и това, че са принудени да променят навиците и графиците си докато се адаптират;
- финансов стрес и притеснения за работата;
- наличие или възможност за развитие на когнитивно увреждане;
- загуба на контрол над живота поради внезапните рецидиви на болестта;
- необходимост от вземане на решения за продължително лечение и адаптация към лечението.
Как да разпознаем стреса?
Основните белези на стрес са:
Промяна на емоциите
- Повишена раздразнителност
- Усещане за липса на желание за справяне с нещата
- Непрекъснато отегчение
- Тревожност
- Усещане за претоварване
Симптоми, свързани с мисленето
- Затруднения при концентрация и разсеяност
- Трудности при вземане на решения
- Тревожност, че ще се случи нещо лошо
Физически симптоми
- Студени и изпотени ръце
- Запек/разстройство
- Сухота в устата
- Главоболие
- Сърцебиене
- Болки в стомаха/ гадене/ повръщане
- Мускулни спазми
- Умора
- Нарушения на съня
- Повърхностно дишане
Може ли да бъде намалено нивото на стреса?
Някои съвсем обикновени събития в комбинация с негативни мисловни модели могат да доведат до високо ниво на стрес. В същото време съществуват събития, които са стресиращи дори за най-оптимистичните натури. Първата стъпка за управление на стреса е да бъдат разпознати стресорите. Замисли се за натоварващи случки, които са част от живота ти и затова не ги разпознаваш веднага като стресови събития. Примерите включват влошена връзка с партньора, незадоволителни резултати в работата, непрекъснати усилия да скриеш симптомите си или развиващи се финансови проблеми. Стресът никога не е тривиален, разгледай някои от основните техники за неговото управление.
Източници:
- Djelilovic-Vranic J, Alajbegovic A, Tiric-Campara M, et al. Stress as provoking factor for the first and repeated multiple sclerosis seizures. Mater Sociomed. 2012;24(3):142-147.
- Li J, Johansen C, Bronnum-Hansen H, et al. The risk of multiple sclerosis in bereaved parents: a nationwide cohort study in Denmark. Neurology. 2004;62(5):726-729.
- Riise T, Mohr DC, Munger KL, et al. Stress and the risk of multiple sclerosis. Neurology. 2011;76(22):1866-1871.
- Mohr DC, Hart SL, Julian L, et al. Association between stressful life events and exacerbation in multiple sclerosis: a meta-analysis. BMJ. 2004;328(7442):731.
- Mohr DC, Pelletier D. A temporal framework for understanding the effects of stressful life events on inflammation in patients with multiple sclerosis. Brain Behav Immun. 2006;20(1):27-36.
- Chalfant AM, Bryant RA, Fulcher G. Posttraumatic stress disorder following diagnosis of multiple sclerosis. J Trauma Stress. 2004;17(5):423-428.