Белодробната вентилация включва процесите вдишване и издишване.

Ритмичното повтаряне на процесите на вдишване и издишване се извършва неволно и неконтролирано от съзнанието на хората.

Когато сме в състояние на тревога дишаме по-повърхностно, като вдишването е по-продължително от издишването. Така в състояние на тревога организмът ни се подготвя за действие, мобилизира се. Бързото дишане обаче води до бързо окисляване на кръвта, а това – до натрупване на утайки по кръвоносните съдове и като резултат от това може да се стигне тяхното стесняване и запушване на малки кръвоносни съдове с главоболие, болки в гърлото и носа, потиснатост, лошо настроение, депресия и много други.

Преди хиляди години древните китайски лечители стигнали до извода, че "въздухът е склад, в който са натрупани енергии" и затова съветвали: "Ако се разболеете, дишайте дълбоко". Според стара санскритска поговорка – няма болест, която да не може да се излекува с дишане. От правилното и дълбоко дишане зависи и продължителността на човешкия живот. Дълбокото дишане може да пречисти тялото, като го освободи от токсините, намалява се натоварването на сърцето, успокоява ума, тялото и емоциите, като помага за премахване на негативните чувства, стреса, напрежението, както и болката в тялото.

Започни упражненията във времето преди сън или когато не бързаш за някъде. Упражненията трябва да се правят в продължение на 10-20 минути.

Трениране на диафрагмено (коремно) дишане.

Първата задача е да почувстваш дишането си:

Втората задача е да определиш дали използваш пълноценно диафрагмата:

Хората, които дишат само с гърди, не използват пълния капацитет на дробовете си. Умората настъпва по-бързо, тъй като запасите на кислород са по-малко, отколкото при дишане с диафрагма. Изключително важно е да се овладее т. нар. дишане с корем.

Третата задача е да тренираш диафрагмено дишане:

Направи няколко серии в рамките на 10-20 минути.

По време на почивката между сериите трябва да се стараеш да дишаш дълбоко и с пълни дробове, за да приемеш достатъчно кислород.