Белодробната вентилация включва процесите вдишване и издишване.
- Вдишването се изразява в спускане на диафрагмата, разширяване на гръдния кош, пасивно разширение на белите дробове и навлизане на въздух в алвеолите.
- Издишването е свързано със свиване на гръдния кош, намаляването на обема му, както и намаляване обема на белите дробове, при което въздухът от алвеолите излиза навън.
Ритмичното повтаряне на процесите на вдишване и издишване се извършва неволно и неконтролирано от съзнанието на хората.
Когато сме в състояние на тревога дишаме по-повърхностно, като вдишването е по-продължително от издишването. Така в състояние на тревога организмът ни се подготвя за действие, мобилизира се. Бързото дишане обаче води до бързо окисляване на кръвта, а това – до натрупване на утайки по кръвоносните съдове и като резултат от това може да се стигне тяхното стесняване и запушване на малки кръвоносни съдове с главоболие, болки в гърлото и носа, потиснатост, лошо настроение, депресия и много други.
Преди хиляди години древните китайски лечители стигнали до извода, че "въздухът е склад, в който са натрупани енергии" и затова съветвали: "Ако се разболеете, дишайте дълбоко". Според стара санскритска поговорка – няма болест, която да не може да се излекува с дишане. От правилното и дълбоко дишане зависи и продължителността на човешкия живот. Дълбокото дишане може да пречисти тялото, като го освободи от токсините, намалява се натоварването на сърцето, успокоява ума, тялото и емоциите, като помага за премахване на негативните чувства, стреса, напрежението, както и болката в тялото.
Започни упражненията във времето преди сън или когато не бързаш за някъде. Упражненията трябва да се правят в продължение на 10-20 минути.
Трениране на диафрагмено (коремно) дишане.
Първата задача е да почувстваш дишането си:
- Затвори очи и дишай с нормален ритъм (естествено, без да се замисляш).
- Пусни хронометър и засечи броя на вдишванията, които правиш за 10 секунди.
- Забави дишането си и засечи отново – вдишвай бавно за две до три секундни, след което издишвай за пет до шест секунди и почувствай движенията на корема и гърдите.
Втората задача е да определиш дали използваш пълноценно диафрагмата:
- Легни на пода.
- Постави едната ръка на корема, а другата на гърдите.
- Наблюдавай коя от двете ръце се повдига първо, когато дишаш.
Хората, които дишат само с гърди, не използват пълния капацитет на дробовете си. Умората настъпва по-бързо, тъй като запасите на кислород са по-малко, отколкото при дишане с диафрагма. Изключително важно е да се овладее т. нар. дишане с корем.
Третата задача е да тренираш диафрагмено дишане:
- Седни с гръб към стената или легни по гръб.
- Вдишай през носа, бавно и дълбоко.
- Постави едната ръка на корема и издишай през устата, като леко гълташ корема (може леко да натиснеш корема с ръка).
- След това вдишай през носа, като издуваш само корема (коремът трябва да се издуе).
- Издишай бавно през устата. Издишването трябва да е по-бавно от вдишването.
- Повтори упражнението три пъти.
Направи няколко серии в рамките на 10-20 минути.
По време на почивката между сериите трябва да се стараеш да дишаш дълбоко и с пълни дробове, за да приемеш достатъчно кислород.
