Нашите мисли (всичките 70 000-100 000 на ден) непрекъснато ни помагат да интерпретираме света около нас в опита си да го разберем. Как се случва процесът на формиране на мисълта, все още не е изяснено докрай от науката за човешкия мозък. Мисълта обаче играе ключова роля за по-лесното взаимодействие с всяка нова информация. Така както създаваме навици чрез действията спрямо околната ни среда, създаваме и мисловни навици по отношение на осмислянето на света. В психологията и когнитивната наука схемата е мисловна категория, която ни помага да тълкуваме и разбираме света. Учените Уил и Ариел Дюрант прекарват живота си в събиране на историята на Западната цивилизация (8800 страници, побрани в 11 тома, издавани в продължение на четири десетилетия). През 1968 г. те решават да обобщят всичко научено в 100 страници под заглавието "Уроците на историята". В тях те стигат до извода, че начинът, по който мислим, се отразява върху всеки аспект на живота - от способността ни да решаваме проблеми, до разбирането ни за смисъла, ценностите и целите на съществуването. Урокът, който научават от човешката история, е този: осмислянето на събитията може би е много по-важно от самите събития. На практика мисловните схеми са стабилно и твърдо убеждение за себе си и за отношенията ни с другите. Те формират очилата, през които гледаме на света.
Какво значение имат мисловните схеми при живот с множествена склероза?
Животът с множествена склероза може значимо да повлияе на начина, по който мислите. Това е особено валидно когато имате симптоми като болка, умора и потиснато настроение, които могат да разпалят отрицателни или безполезни мисли, напр. за начина, по който множествената склероза преобръща живота и за това как тя ще се развие в бъдеще. Начинът, по който мислиш, е важен, защото мислите оказват голямо влияние върху начина, по който се чувстваш и действаш. Например вашите мисли, а не самите симптоми на МС, могат да ги направят да изглеждат по-лоши и по-малко управляеми.
Какво са автоматични мисли?
Дали ще се справим лесно, трудно или няма да успеем да преодолеем дадена ситуация, зависи от начина, по който приемаме тази ситуация. Начинът на мислене влияе директно върху настроението. Различните гледни точки за дадена ситуация предполагат различни преживявания – както емоционални, така и физиологични. В своето мислене хората допускат редица грешки (когнитивни изкривявания), които предизвикват у тях негативни преживявания. Тези мисли са автоматични и несъзнавани. Появата на автоматични мисли е закономерност в стресова ситуация. По подразбиране те са кратки и много често на границата на съзнаваното, автоматичните мисли трудно се регистрират. Като прибавим и факта, че те се приемат за неоспорима истина, лесно можем да разберем, защо не способстват за справянето с моментната ситуация, а поддържат напрежение у индивида. В този смисъл автоматичните негативни мисли могат да бъдат наречени безполезни мисли.
Те често са преувеличени, крайни или ограничени версии на реалността, които фокусират хората върху негативните страни на живота им. Ето няколко примера:
-
Катастрофизиране на ситуацията: в този случай мислите ни карат да се фокусираме в най-лошия възможен изход от ситуациите или да преживяваме ситуацията като непоносима, докато всъщност тя е просто некомфортна. Примери за такъв тип автоматични мисли са следнитe:
Ще прегрея и ще развия тежък рецидив. Да изпитваш умора е най-лошото чувство в света. Ако развия следващ рецидив, ще остана прикован към инвалидна количка. Ако изляза навън, няма да мога да се справя. -
Черно – бяло мислене: това е мисленето е в крайности – всичко или нищо.
Никога повече няма да мога да правя упражнения. Симптомите на МС са напълно непредсказуеми и неконтролируеми.Използват се абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой. Такъв тип мислене не допуска възможности за степени или нюанси. Хората, които мислят по този начин, могат да кажат, че „Днес всичко се обърка“, дори и само едно нещо да не се е случило според очакванията.
-
Игнориране на позитивното: този мисловен модел отхвърля позитивните преживявания с вярването, че те не са реалистични, заслужени или важни. Пример за такава грешка в мисленето е отричането на комплименти и похвали. Човек, който пренебрегва положителното и увеличава негативното, би се съсредоточил върху това да намали положителното преживяване, да се наслаждава на времето навън с приятелите си.
Днес се чувствам добре, но обикновено имам толкова много симптоми. Зная, че това няма да продължи дълго. -
Преувеличаване или минимализиране: автоматичните мисли в този случай водят до преувеличаване или омаловажаване на дадено събитие или обстоятелство. Особен проблем е, когато прогнозираме отрицателен резултат. Например, човек може да се събуди и да си помисли: „Знам, че днес ще бъде лош ден“, въпреки че няма признаци, че днес ще бъде по-добър или по-лош ден от предния.
О, не, започнах да губя усещане в краката си. Това означава, че ще се влоша като последния път и ще имам сериозен рецидив. -
Мислене с твърди правила: този модел се фокусира върху изтощителното „трябва“ в ежедневието и определя прекомерни изисквания към себе си и другите.
Трябва да мога да се справя по-добре със симптомите на МС. Трябвало да мога да изпълня всички тези задачи, както преди.Може да мислим непрекъснато, че другите „трябва“ да действат по определен начин. Може да губим време и усилия да си казваме как трябва да се държим. Това може да ни вкара в сериозни проблеми с мисленето, тъй като ни изпълва с очаквания спрямо другите и самите нас. Първо тези очаквания вероятно не са възможни и второ когато остават неизпълнени, те ни карат да се чувстваме разочаровани или разстроени. Проблемът с мислите "трябва" е, че те обичайно не са реалистични и така определят постоянно разочарование. Мислите за това, което човек трябва или не трябва да прави, могат да бъдат особено смущаващи, защото МС постепенно води до намаляване на способностите, но очакванията за това, което човек трябва да може да постигне, не се променят.
-
Четене на мисли: при това когнитивно изкривяване са налице непрекъснати предположения какво мислят другите и тези предположения са негативно оцветени. Истината е, че останалите хора имат прекалено много собствени грижи, за да им остава време да се ангажират с мисли за поведението на другите. Съществуват и прекалени критици, но си струва да се замислим дали тяхното мнение е толкова важно за нас.
Хората сигурно си мислят, че съм наистина странна, защото трябва да използвам патерица. Сигурен съм, че съпругата ми смята, че преувеличавам симптомите си.
Не бива да се забравя и това, че често в една автоматична мисъл може да има повече от едно когнитивно изкривяване. Например в изречението „Заради болестта никога няма да мога да свърша новата задача, която ми възложиха и ще изгубя работата си“ има три вида когнитивни изкривявания – преувеличаване, катастрофизиране и черно-бяло мислене. Наред с това някои реалистични мисли също са негативни.
Нереалистично е например да се мисли, че животът с множествена склероза е изпълнен с приятни емоции, но фокусирането твърде много върху негативните мисли, дори и те да са верни, обикновено не е полезно.
Какво е влиянието на автоматичните негативни мисли?
Отрицателните автоматични мисли водят до последици, които редица автори са анализирали при проучванията си върху депресията. Не бива да се забравя, че те произтичат от изкривени тълкувания на реалността. Основават се на частични истини и в същото време пренебрегват фактите, които им противоречат макар и тези факти да са верни.
Автоматизъм: както подсказва името, автоматичните мисли не зависят от съзнателния ум, а по-скоро те се появяват, без да искаме. Те стават автоматично мисловно последствие от ситуациите, с които се сблъскваме ежедневно и не е възможно да ги контролираме, преди да се появят, но ако ги познаваме можем да се справим с тях, щом са вече възникнали.
Песимизъм: отрицателните автоматични мисли често съдържат особено песимистични послания, които често са насочени към самия човек и имат демотивиращо въздействие. Например, мисли, като "Въпреки че съм учил, ще спра, защото съм глупав", са често срещани при много хора.
Контрапродуктивност: песимизмът предполага самоизпълняващи се пророчества. Негативните автоматични мисли ни карат да се съмняваме, ако ги приемем за валидни те се намесват в постигането на нашите цели. В предишния пример, човекът вероятно иска да продължи да се образова, но негативното мислене ще му попречи да направи това.
Могат ли да бъдат преодолени автоматичните негативни мисли?
В това отношение когнитивната терапия се явява ключова. Тя е съвременна наука основана на доказателства и е насочена към широк кръг от психиатрични разстройства и психични трудности. Фундаменталната идея на когнитивната теория, че човек се разстройва не от ситуацията, а от значението, което й придава е в основата на психологическата работа. Терапията има за цел да научи човек как да се откаже от нереалистичните убеждения, които му пречат да живее пълноценен живот и да изработи нови, по-адаптивни мнения и нагласи.
Някои често срещани безполезни мисли, които хората с множествена склероза са идентифицирали
- Страхувам се, че ще влоша симптомите си, ако спортувам.
- Симптомите ми сигнализират, че прекалих.
- Ако се напрягам прекалено много, пристъпът ще се повтори.
- Не мога да се справя с това.
- Заболяването ми е ужасно и симптомите ми са напълно непредсказуеми и неконтролируеми.
- Тази болка ще ме държи буден през цялата нощ.
- Хората мислят, че съм странен, защото винаги отказвам покани.
- Трябва да обръщам голямо внимание на това колко добре или колко зле се чувствам.
- Хората не ме харесват заради симптомите ми.
- Хората мислят, че съм пиян заради клатещата се походка.
- Ако използвам бастун, когато излизам, хората ще ме зяпат.
- Ако не печеля пари, живота ми няма стойност.
- Ако се окажа в инвалидна количка, светът ми ще свърши.
- Ако помоля за помощ, натоварвам другите.
Познати ли са ти някои от тези мисли? Ако е така виж някои основни похвати за справяне с негативните мисли.
Тук можеш да потърсиш психолог с опит в когнитивно-поведенческата терапия.