Непрекъснат интерес за научните изследвания в областта на множествената склероза (МС) представляват възможностите за възстановяване на миелиновата обвивка, защото основна промяна при заболяването е загубата на защитната изолация около нервните влакна. Тази загуба на миелин предизвиква забавяне на нервните сигнали, което води до слабост и спастичност, загуба на зрение, когнитивни проблеми и други симптоми.
Ето защо ремиелинизацията е разумно желание, дори важна медицинска необходимост.
Преди две години SmartMS ви информира за това, че отдавна познато антиалергично лекарство става кандидат № 1 за лечение на множествена склероза. Днес тръгваме по следите на проучването за оценка на ефикасността, безопасността, поносимостта и фармакокинетиката на клемастин фумарат като ремиелинизиращ агент.
Първоначалните резултати от проучването са публикувани през месец май 2023 година в списанието PNAS на Националната академия на науките на САЩ. Автори на проучването са учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско, ръководени д-р Ари Грийн (невроофталмолог) и д-р Джона Чан (невролог).
Какво е постигнато?
Използвайки новоразработена техника за магнитно-резонансно (МРТ) сканиране, учените са успели да наблюдават и измерят въздействието на клемастин върху нивата на мозъчния миелин. Проучването предлага първия документиран пример за възстановяване на миелина. Тези резултати се очаква да определят стандарт за бъдещи изследвания на терапии за ремиелинизация.
На какво се базира новоразработената техника за МРТ?
В мозъка тъканната вода, уловена между тънките слоеве миелин, които обвиват нервните влакна, не може да се движи толкова свободно, колкото тази, плаваща между мозъчните клетки. Това уникално свойство на миелина е позволило на експертите по образна диагностика да разработят техника за сравняване на разликата в нивата на миелин преди и след прилагането на лекарството, чрез измерване на така наречената водна фракция на миелин или съотношението на „миелиновата вода“ към общото водно съдържание в мозъчната тъкан.
Как е осъществено проучването?
В проучването пациентите с МС са разделени на две групи: първата група е получавала клемастин през първите три месеца, а втората група е получавала клемастин само в месеците от трети до пети.
Използвайки миелиновата водна фракция като биомаркер, изследователите са установили, че миелиновата вода се увеличава в първата група, след като участниците са получили лекарството, и продължава да се увеличава след спирането на клемастин.
Във втората група миелиновата водна фракция показва намаляване на миелиновата вода в първата част на проучването (тогава когато не са получавали лекарството) и се наблюдава увеличаване, след като участниците са получили клемастин.
Тези констатации потвърждават резултатите от предишно проучване със същите 50 пациенти, при което е установено, че клемастин подобрява нервното сигнализиране, което потенциално облекчава симптомите на болестта.
Какви са заключенията на учените?
Ключовите заключения от това проучване са:
- Клемастин е идентифициран като потенциална терапия за МС, с доказано чрез МРТ увеличаване на миелиновата водна фракция, което показва възстановяване на миелина.
- Използвана е уникална техника за МРТ с цел измерване на промените в нивата на миелин преди и след прилагането на лекарството и така е поставен нов стандарт за проследяване на възстановяването на миелина.
- Освен потенциалното му въздействие върху МС, клемастинът също се обмисля за употреба при лечение на мозъчно увреждане при недоносени бебета, при които често има увреждане на миелина.
Според ръководителя на проучването д-р Грийн: „Клемастинът може да бъде само частично ефективен при дозите, които можем да използваме. Той може да бъде седиращ (успокояващ), което може да е особено нежелателно при пациенти с МС. Надяваме се, че ще бъдат разработени по-добри лекарства, но клемастинът се оказа инструментът, който показва, че ремиелинизацията е възможна.“
Какво е мнението на невролозите?
SmartMS потърси мнение от д-р Михаела Сергеева, невролог с дългогодишен опит в диагностиката и лечението на множествена склероза. Публикуваме нейното мнение:
“Проучването е интересно, тъй като за първи път представя експериментален метод за обективно изобразяване на миелина чрез МРТ. Авторите са установили увеличаване на обема на определени места от миелиновия слой след прием на високи дози (над обичайните) на клемастин фумарат.
Тъй като съществува възможност някои пациенти с МС да приемат тези експериментални резултати като аргумент да започнат самолечение с клемастин, обръщам внимание на следните детайли:
- Увеличение на обема на миелиновия слой е било наблюдавано в т.нар. нормално изглеждащо мозъчно вещество (NAWM), а не в лезиите на демиелинизация (огнищата на МС);
- Не е установена връзка между инвалидизацията и лечението с клемастин, тоест няма данни лекарството да води до подобрение или задържане на симптомите на МС;
- Необратимата инвалидност при МС настъпва поради увреда на аксона (нервното влакно, което се намира под миелина) и следователно евентуална ремиелинизация не би могла да възстанови трайно загубени функции на пациента.
По време на проучването всички пациенти са продължавали терапията си с модифициращи хода на болестта лекарства, следователно клемастин не замества стандартното лечение на МС.
Не са представени данни за безопасност и поносимост на лечението, но е известно, че клемастин може да засили някои от честите симптоми на МС - обща умора, сънливост, замаяност, световъртеж и също така може да повлияе върху способността за шофиране.
Пациентите трябва да знаят, че експериментални данни от малки проучвания следва да се разглеждат внимателно и не бива автоматично да се приемат като практически работещи стратегии за лечение.
Приложение на клемастин не се препоръчва в никой от досега публикуваните български и световни алгоритми за лечение на МС.
В тази връзка, не съветваме пациентите с МС да прилагат самолечение с клемастин.“