Появата на варианта Omicron (B.1.1.529) през ноември 2021 година предизвика нови опасения относно пандемията COVID-19 и допълнително подхрани несигурността в МС общността.

Според Центъра за контрол на заболяванията на САЩ, Omicron е идентифициран за първи път в Ботсвана и бързо се разпространява по целия свят. В България, на 18 януари 2022 година, беше съобщено, че са установени 227 случая на вирусния вариант Omicron на SARS-CoV-2 след целогеномно секвениране, извършено от Националния център по заразни и паразитни болести. От общо изследваните 522 клинични проби със SARS-CoV-2, 43.5% представляват доказаните случаи на варианта Omicron и 56.75% - на варианта Delta или неговите подварианти.

С какво се различава Omicron?

Това, което прави Omicron различен от другите варианти, е големият брой мутации, които носи, включително - близо 50 мутации в сравнение с оригиналния вирус SARS-CoV-2, открит в Китай през 2019 г. Една от най-важните области на вируса е в шиповия протеин. Това е частта от вируса, която влиза в контакт с човешките клетки и е важна цел за имунната система. Антителата се прикрепят към шиповия протеин и спират вируса да причини инфекция. Това прави шиповия протеин критичен за функционирането на вируса и за това как имунната система го спира.

Omicron има 36 мутации в своя шипов протеин, в сравнение с 10 в алфа, 12 в гама и 9 в делта. В рамките на своя шипов протеин, Omicron има мутации в частта на шипа, която се свързва директно с рецептор, наречен ACE2, върху човешки клетки. Изглежда, че мутациите на Omicron увеличават афинитета му към ACE2, което му позволява по-ефективно да инфектира клетките, като по този начин увеличава скоростта на възпроизвеждане и заразност.

Какво променят мутациите?

Поради мутациите на вируса, антителата по-трудно разпознават Omicron. Това може да обясни защо този вариант причинява повече повторни инфекции и прави пробиви във ваксинациите в сравнение с други варианти.

За сега не е известно дали Omicron ще причини по-тежко заболяване. Според вирусолозите, вариантът носи толкова голям товар от мутации, че може да бъде по-малко жизнеспособен.  

Какво е сигурно към момента?

Въпреки че малко се знае за Omicron, учените правят две основни заключения:

Необходима ли е ваксинация и бустерна доза?

Досега лабораторните проучвания показват, че настоящите ваксини срещу COVID-19 осигуряват известна защита срещу варианта на Omicron и вероятно ще предотвратят тежко заболяване. Но имунният отговор е значително по-слаб срещу Omicron в сравнение с другите щамове. И наистина, в България се очертава картина с нарастващ брой случаи на COVID-19, който не се съпоставя със сравнимо увеличение на броя на хоспитализациите.

По отношение на бустерната доза, настоящите препоръки на Министерство на здравеопазването, включват:

Важно е обаче да се признае, че много хора с множествена склероза са избягвали ваксинацията срещу COVID-19. В проучване на Алианса за достъп на пациентите, 29% от хората с автоимунни заболявания (включително МС) казват, че не са напълно ваксинирани. Този процент е сравним с процента неваксинирани в САЩ в общата популация. Конкретни данни за България липсват, но ако съотношението е подобно, трябва да се очаква по-висок % неваксинирани в МС общността.

В много случаи хората избягват ваксинацията срещу COVID-19, защото са загрижени за страничните ефекти на ваксината и се притесняват, че ваксините ще влошат МС. Вероятно не е случайно, че по-голяма част от тези, които се колебаят за ваксината, разчитат на семейството, приятелите и социалните медии за информацията си за страничните ефекти на ваксината, вместо на по-надеждни източници, като семейния лекар или друг здравен специалист.

Има ли място за опасения по отношение на ваксините?

Нормално е да имаме опасения относно безопасността на ваксините и за щастие няколко проучвания са разгледали специално този проблем при хора с МС: