Появата на варианта Omicron (B.1.1.529) през ноември 2021 година предизвика нови опасения относно пандемията COVID-19 и допълнително подхрани несигурността в МС общността.
Според Центъра за контрол на заболяванията на САЩ, Omicron е идентифициран за първи път в Ботсвана и бързо се разпространява по целия свят. В България, на 18 януари 2022 година, беше съобщено, че са установени 227 случая на вирусния вариант Omicron на SARS-CoV-2 след целогеномно секвениране, извършено от Националния център по заразни и паразитни болести. От общо изследваните 522 клинични проби със SARS-CoV-2, 43.5% представляват доказаните случаи на варианта Omicron и 56.75% - на варианта Delta или неговите подварианти.
С какво се различава Omicron?
Това, което прави Omicron различен от другите варианти, е големият брой мутации, които носи, включително - близо 50 мутации в сравнение с оригиналния вирус SARS-CoV-2, открит в Китай през 2019 г. Една от най-важните области на вируса е в шиповия протеин. Това е частта от вируса, която влиза в контакт с човешките клетки и е важна цел за имунната система. Антителата се прикрепят към шиповия протеин и спират вируса да причини инфекция. Това прави шиповия протеин критичен за функционирането на вируса и за това как имунната система го спира.
Omicron има 36 мутации в своя шипов протеин, в сравнение с 10 в алфа, 12 в гама и 9 в делта. В рамките на своя шипов протеин, Omicron има мутации в частта на шипа, която се свързва директно с рецептор, наречен ACE2, върху човешки клетки. Изглежда, че мутациите на Omicron увеличават афинитета му към ACE2, което му позволява по-ефективно да инфектира клетките, като по този начин увеличава скоростта на възпроизвеждане и заразност.
Какво променят мутациите?
Поради мутациите на вируса, антителата по-трудно разпознават Omicron. Това може да обясни защо този вариант причинява повече повторни инфекции и прави пробиви във ваксинациите в сравнение с други варианти.
За сега не е известно дали Omicron ще причини по-тежко заболяване. Според вирусолозите, вариантът носи толкова голям товар от мутации, че може да бъде по-малко жизнеспособен.
Какво е сигурно към момента?
Въпреки че малко се знае за Omicron, учените правят две основни заключения:
- Варианти на вируса CoV-2 ще продължат да се появяват, ако на вируса бъде разрешено да се разпространява. Неслучайно Delta и Omicron се появиха в страни, където малка част от населението е напълно ваксинирано (Индия 36,1%, ЮАР 22,5%).
- Вариантът Omicron подчертава важността на ваксинацията – особено за уязвимите групи от населението. Въпреки че изглежда, че при пациентите с МС няма по-висок риск от заразяване с COVID-19, съществуват проучвания, според които е налице приблизително 24% по-висок риск от смърт от COVID-19. Това вероятно се дължи на по-високия дял на хората с МС, които имат рискови фактори за тежко протичане на инфекцията, напр. инвалидизация и други заболявания.
Необходима ли е ваксинация и бустерна доза?
Досега лабораторните проучвания показват, че настоящите ваксини срещу COVID-19 осигуряват известна защита срещу варианта на Omicron и вероятно ще предотвратят тежко заболяване. Но имунният отговор е значително по-слаб срещу Omicron в сравнение с другите щамове. И наистина, в България се очертава картина с нарастващ брой случаи на COVID-19, който не се съпоставя със сравнимо увеличение на броя на хоспитализациите.
По отношение на бустерната доза, настоящите препоръки на Министерство на здравеопазването, включват:
- „Наличните към момента научни данни сочат, че имунният отговор към ваксините срещу COVID-19 намалява с времето. За да продължат да са предпазени от тежко прекарване на COVID-19, е важно гражданите да си поставят бустерна, или „подсилваща“, доза ваксина срещу SARS-CoV-2.“
- „Бустерната ваксинация е изключително важна за възрастните хора и страдащите от хронични заболявания, за работещите в системата на здравеопазването и в домовете за възрастни хора, както и за всички, чиито професии предполагат по-висок риск от заразяване“.
- „Лицата, навършили 18 години, могат да подновят своята ваксиналната защита чрез поставяне на бустер иРНК ваксина (на "Модерна" или на "Пфайзер") 3 месеца след завършения ваксинационен курс (с иРНК или с векторна ваксина) . В случай че бустерната доза е от ваксината Janssen след първоначална ваксинация със същата ваксина - интервалът е 2 месеца.“
Важно е обаче да се признае, че много хора с множествена склероза са избягвали ваксинацията срещу COVID-19. В проучване на Алианса за достъп на пациентите, 29% от хората с автоимунни заболявания (включително МС) казват, че не са напълно ваксинирани. Този процент е сравним с процента неваксинирани в САЩ в общата популация. Конкретни данни за България липсват, но ако съотношението е подобно, трябва да се очаква по-висок % неваксинирани в МС общността.
В много случаи хората избягват ваксинацията срещу COVID-19, защото са загрижени за страничните ефекти на ваксината и се притесняват, че ваксините ще влошат МС. Вероятно не е случайно, че по-голяма част от тези, които се колебаят за ваксината, разчитат на семейството, приятелите и социалните медии за информацията си за страничните ефекти на ваксината, вместо на по-надеждни източници, като семейния лекар или друг здравен специалист.
Има ли място за опасения по отношение на ваксините?
Нормално е да имаме опасения относно безопасността на ваксините и за щастие няколко проучвания са разгледали специално този проблем при хора с МС:
- Според данни от iConquerMS (онлайн изследователска мрежа), повечето хора наистина са имали някакъв страничен ефект от ваксинацията срещу COVID -19. Най-често (54%) е имало болка на мястото на инжектиране. Други съобщавани реакции са: зачервяване на мястото на инжектиране, треска, мускулни болки и главоболие.
- Проучване от Израел разглежда дали ваксината Pfizer може да предизвика рецидив при хора с МС. Данните говорят, че около 2% от хората са имали пристъп през шестте седмици след ваксинацията – приблизително същата честота на рецидив се наблюдава при хора, които не са били ваксинирани. Следователно, рискът от рецидив изглежда е по-висок, ако неваксиниран човек с МС се разболее от COVID-19 и не е обосновано да се каже, че ваксинацията е причина за рецидив. Счита се, също така, че ваксинацията предотвратява развитието на „продължителен COVID“ – едно тревожно усложнение, което всеки човек би искал да избегне!