Разговаряме с проф. Радостина Александрова от БАН.
Съществува ли разлика между понятията мутация, вариант и щам на вируса?
Това са взаимосвързани термини, но изразяват различни неща:
- Мутация е всяка промяна в генома на вируса. Подобно е на това, което се случва ако в дадена думичка изтрием или заменим една буква с друга. При мутацията могат да бъдат и повече „буквичките“.
- Вариантът притежава набор от такива мутации. Например, при Омикрон мутациите са повече от 50 в сравнение с изходния вирус, открит в Ухан в края на 2019 година.
- Щам е вирус с изключително много мутации, които водят до това, че антителата след преболедуване или ваксинация вече не го разпознават.
Беше ли появата на Омикрон изненада за учените?
- Характерно е, че вирусите непрекъснато мутират, но не всяка мутация води до промяна в биологичното поведение на вируса. Защото за да съществуват, вирусите трябва да се размножават в своите гостоприемници – за SARS‑CoV‑2 това са човешките клетки.
- Човешките клетки не са се променяли в продължение на хилядолетия и ако вирусът много се измени, той просто ще загуби способността си да съществува.
- Науката познава това от примери като грипния вирус или полиомиелитния вирус – те са променяли своя геном, но клиничната картина на причиненото от тях заболяване остава почти същата.
Как се появи Омикрон?
Този вариант сякаш изникна от нищото със своите над 50 мутации. И това е причината СЗО да създаде консултативна група, която ще разглежда произхода на патогените. През този месец се очаква докладът на тази група за Омикрон. Към момента се обсъждат три хипотези:
- Вирусът е натрупал постепенно мутации (при SARS‑CoV‑2 скоростта на мутиране е 2 мутации за месец), т.е. необходими са били много месеци, но вариантът е останал незабелязан. Защо? Вирусът е заразил до момента стотици милиони хора, но само 7,5 милиона генома са били разчетени. Може би натрупването на мутациите е станало в части на света, където не се прави разчитане на генома или мутациите са се случвали при хора с незначителни оплаквания, поради което те не са били изследвани.
- Омикрон е възникнал при човек или, по-скоро, при хора с придружаващо увреждане на имунната система. В такива случаи вирусът остава в организма за седмици и дори месеци и започва игра на „котка и мишка“, вирусът се размножава и създава мутации. При този дълъг престой у човека, на практика, вирусът се запознава добре с имунната система и намира начини да я излъже.
- Мутациите са възникнали не в човешки, а в животински организъм. Знае се, че SARS‑CoV‑2 може да зарази животни, напр. случаят от Дания миналата година, когато бяха убити милиони, заразени с вируса норки, или съобщени случаи у елени в САЩ. По отношения на Омикрон се допуска участие на плъхове и мишки. По принцип, SARS‑CoV‑2 не може да ги инфектира, защото съответният клетъчен рецептор не му е „по мярка“, но се оказва, че Омикрон има промени, които му позволят да инфектира плъхове и мишки. Важно е да се отбележи и това, че SARS‑CoV‑2 има своя резервоар при животните и затова учените считат, че вероятността вирусът да си отиде е малка. Дори да бъде прогонен от човешката популация, той ще се съхрани в природата.
Ако успеем да разберем как се е появил един такъв вариант, ще можем много по-добре да управляваме събитията.
Защо СЗО класифицира Омикрон като вариант на безпокойство?
Първите проби с Омикрон са установени през ноември и вероятно вариантът е възникнал през октомври или ноември миналата година. Трябвало му е малко време да се „пребори“ с варианта делта, който беше доста агресивен и изразено се разпространяваше.
Когато мутациите са много и могат да повлияят клиничната картина и когато вариантът е с по-голям потенциал да се разпространява успешно между хората – това е вариант, будещ безпокойство.
Защо специалистите по обществено здравеопазване реагираха с почти паника на варианта Омикрон?
- Омикрон се появи в момента на натрупана умора, след повече от две години пандемия.
- Надеждите бяха с отшумяване на варианта делта и пандемията да отшуми.
- Светът вече плати висока цена, измерена в болка и страдание, в изгубени човешки животи, в проблеми в здравеопазването и образованието.
- Според СЗО пандемията е нанесла и други огромни щети: диагностиката на раковите заболявания е забавена; милиони хора не са получили своето лечение за HIV (вирусът, причинител на СПИН); повече от един милион души не са имали достъп до лекарства за туберкулоза; забавени са ваксинациите за други заболявания в много части на света; докладвани са два случая на полиомиелит (болест, която е във фаза на изкореняване в света).
Никоя държава не искаше да се върне на изходна точка и да започне всичко от начало.
Какво е бъдещото развитие на ваксините?
Към актуализация на ваксините трябва да се пристъпва когато възможностите на съществуващите ваксини са изчерпани.
Под въпрос е дали заради варианта Омикрон, трябва да се актуализират ваксините, защото:
- Промяна на ваксините за всеки вариант е трудно да се направи и е скъпо.
- Макар и по-слабо ефективни, ваксините си дават защита, напр. за ваксината на Pfizer защитата по отношение на заразяване с Омикрон е около 30%, но по отношение на тежка инфекция е 70% (при две дози), а след бустерна доза има 70-80% защита от клинично изявена инфекция.
Все пак, понастоящем се работи по актуализация на ваксините и дори има дадени срокове за излизане на новите ваксини. Остават и неизвестности:
- Очаква се към края на март тази година Омикрон да бъде овладян;
- Не се знае какво идва след него, т.е. дали ако има друг вариант, той ще прилича на него. Преди Омикрон се очакваше следващият вариант да е подобен на делта, но се появи вариант с толкова много мутации.
Какви са основните етични и социални проблеми, свързани с ваксините?
Според СЗО, до края на юни 2022 година, всички държави трябва да са постигнали 70% ваксинално покритие. Но поне 109 държави няма да успеят, а около 30 държави все още нямат дори 10% ваксинирано население. Новите ваксини няма да могат толкова изведнъж да бъдат в количества, че да обхванат населението в света и е трудно да се обясни на отделни държави, че трябва да се слагат ваксини срещу варианти, които вече са преминали.
Решението не е в това отделните държави да слагат бустер, след бустер, защото всички сме в един и същи проблем и няма как един да се защити, ако останалите не са защитени.
Колко тежко протича Омикрон?
Началните данни бяха за по-леко протичане. Първите съобщения от ЮАР са за 20-30% по-нисък риск от болнично лечение. Но там населението е много по-младо (средна възраст 28 години) и 60-70% от хората вече са се срещали с предишни варианти на вируса. Данните от Англия са също за по-леко протичане, но те са на фона на високо ваксинално покритие.
Факти, които подкрепят тезата за по-леко протичане на болестта:
- В проучване от провинция Гуатенг (ЮАР) е сравнено какво се случва в първия месец на вълните при заразяване с Омикрон, Делта и Бета вариантите:
- Наблюдава се дял на хоспитализираните при инфекция с Омикрон 4,9%, а при другите два варианта – съответно 13.7% и 18.9%;
- Хората, постъпили в болница с тежко заболяване са 28% за Омикрон и 61-67% за другите варианти.
- В проучване от Великобритания е отчетено:
- Намалена необходимост от спешна помощ при заразяване с Омикрон с 31-45%
- Намалена необходимост от хоспитализация с 40-45%.
Факти, които насочват и към възможност за по-тежко протичане:
За САЩ, данните от последните дни, са за средно 2200 смъртни случаи на ден и такива данни не е имало от първите вълни на пандемията. Защо това е така? Омикрон е бързо разпространяващ се вариант (3 до 6 пъти по-добро разпространение), но от данните на Центъра за контрол на заболяванията, при съответна методика на изчисляване, смъртните случаи за Омикрон с 9 на 1000 души население, за сравнение те са 13 на 1000 за Делта и 16 на 1000 за предходните варианти.
Омикрон не бива да се подценява:
Дори и при по-леко протичане, здравните системи могат да бъдат сериозно затруднени, може да се стигне до интензивно лечение и смърт;
Не е сигурно какъв ще е изходът при среща с имунологично „наивен“ организъм (хора, които не са боледували и не са ваксинирани);
Омикрон вече се нарежда сред водещите причини за смъртност във възрастова група 25-44 години (хора, които принципно нямат придружаващи заболявания и умират предимно заради наркотици, самоубийства и инциденти), както и при деца от 5 до 11 години, инфекцията се нарежда сред 10-те основни причини за смърт.
Каква е честотата на т.нар. продължителен Ковид при инфектиране с Омикрон?
Все още е твърде рано да се дадат конкретни данни за Омикрон.
Но въпросът с продължителния Ковид е важен и интересен. Той може да продължи седмици и месеци след инфектирането. Описани са над 200 симптома, като най-честите от тях са задух, умора, мозъчна „мъгла“ (нарушение на концентрацията, мисленето и паметта). Продължителният Ковид е сериозен здравословен проблем, който буквално може да преобърне живота.
Въпросите, които продължителният Ковид поставя са следните:
- Не е ясно кои са хората, които са изложени на по-висок риск;
- Тежестта на инфекцията няма значение – може да се развие и при леки случаи;
- Спорна е честотата: в едно проучване при хора между 17-80 години, което е обхванало 48 000 човека, честотата на продължителен Ковид е 80% с поне един от симптомите, но в проучване от Великобритания честотата е 7-15%;
- Ваксините не предпазват достатъчно от развитие на продължителен Ковид (около 50% от ваксинираните могат да развият това усложнение);
- Картината при децата е неясна, защото симптомите като умора, разсеяност, депресия могат да се дължат на социалната изолация, съпътстваща пандемията.
Възможността за развитие на продължителен Ковид е една от причините да не се върви срещу Омикрон и да разглеждаме този вариант като „естествена ваксина“.
Какво трябва да направи човек за да се предпази от Омикрон?
Първото, което можем да направим е да запазим спокойствие и да не се отказваме да бъдем хора, да мечтаем и да намираме начини да бъдем с хората, които обичаме.
Второто нещо са всички онези правила, които вече познаваме от повече от две години: маски на обществени места, лична и обществена хигиена, поставяне на ваксина – дори и сега, когато сме в епицентъра на събитията може и трябва да се постави ваксина, като запазваме едно на ум, че е необходимо време от 2-3 седмици за да има ефект от ваксинирането.
Може ли грипния вирус да се събере със SARS‑CoV‑2 и да работят заедно?
В началото на пандемията имаше ограничителни мерки, което доведе до намаляване на разпространението на грип и респираторни вируси. Понастоящем грипът се завръща и комбинацията между вирусите е възможна. Важно е да знаем, че:
- Грипният вирус тип А може да помогне на SARS‑CoV‑2 като увеличи рецепторите, за които се захваща Омикрон в дихателната система;
- Всеки вирус потиска имунния отговор, а когато вирусите са повече – потискането е по-изразено;
- Възможна е конкуренция между вирусите. Например, при хамстери е доказано, че ако инфекцията е само с грипен вирус или само със SARS‑CoV‑2 се поразява белия дроб. Когато инфекцията е комбинирана, отново се развива пневмония, но никога вирусите не са на едно и също място.
Профилактика срещу грип се препоръчва, защото комбинираната инфекция с грипен вирус и SARS‑CoV‑2, особено при добавяне и на респираторно синцитиален вирус, може да бъде много тежка.
Ще изчезне ли SARS‑CoV‑2 вируса?
Нека напомним за първата пандемия на 21 век – тази от 2009 година, причинена от т.нар. свински грип. Свинският грип всъщност е комбинация между гени на свински, човешки и птичи грипни вируси. По време на тази пандемия, поразени са основно младите хора, вероятно, защото по-възрастните в известна степен вече са се срещали с подобни вирусни варианти.
Най-вероятно вирусът няма да си тръгне, всеки вариант ще изчезне, но важното е че хората натрупват имунен отговор. Затова и паниката е излишна! Каквито и изненади да поднесе вируса, този базов имунитет ще помага на хората.
Дали Омикрон ще се окаже „убиец на пандемията“?
Нямаме никакви обективни основания да кажем дали Омикрон ще е точка или запетайка на пандемията.
Трябва да приемем, че това е еволюцията и ние все повече ще бъдем подготвени да живеем с вируса, причинител на Ковид.