Омикрон: край на пандемията или пореден епизод?

Разговаряме с проф. Радостина Александрова от БАН.

Съществува ли разлика между понятията мутация, вариант и щам на вируса?

Това са взаимосвързани термини, но изразяват различни неща:

• Мутация е всяка промяна в генома на вируса. Подобно е на това, което се случва ако в дадена думичка изтрием или заменим една буква с друга. При мутацията могат да бъдат и повече „буквичките“.
• Вариантът притежава набор от такива мутации. Например, при Омикрон мутациите са повече от 50 в сравнение с изходния вирус, открит в Ухан в края на 2019 година.
• Щам е вирус с изключително много мутации, които водят до това, че антителата след преболедуване или ваксинация вече не го разпознават.

Беше ли появата на Омикрон изненада за учените?

• Характерно е, че вирусите непрекъснато мутират, но не всяка мутация води до промяна в биологичното поведение на вируса. Защото за да съществуват, вирусите трябва да се размножават в своите гостоприемници – за SARS‑CoV‑2 това са човешките клетки.
• Човешките клетки не са се променяли в продължение на хилядолетия и ако вирусът много се измени, той просто ще загуби способността си да съществува.
• Науката познава това от примери като грипния вирус или полиомиелитния вирус – те са променяли своя геном, но клиничната картина на причиненото от тях заболяване остава почти същата.

Как се появи Омикрон?

Този вариант сякаш изникна от нищото със своите над 50 мутации. И това е причината СЗО да създаде консултативна група, която ще разглежда произхода на патогените. През този месец се очаква докладът на тази група за Омикрон. Към момента се обсъждат три хипотези:

• Вирусът е натрупал постепенно мутации (при SARS‑CoV‑2 скоростта на мутиране е 2 мутации за месец), т.е. необходими са били много месеци, но вариантът е останал незабелязан. Защо? Вирусът е заразил до момента стотици милиони хора, но само 7,5 милиона генома са били разчетени. Може би натрупването на мутациите е станало в части на света, където не се прави разчитане на генома или мутациите са се случвали при хора с незначителни оплаквания, поради което те не са били изследвани.
• Омикрон е възникнал при човек или, по-скоро, при хора с придружаващо увреждане на имунната система. В такива случаи вирусът остава в организма за седмици и дори месеци и започва игра на „котка и мишка“, вирусът се размножава и създава мутации. При този дълъг престой у човека, на практика, вирусът се запознава добре с имунната система и намира начини да я излъже.
• Мутациите са възникнали не в човешки, а в животински организъм. Знае се, че SARS‑CoV‑2 може да зарази животни, напр. случаят от Дания миналата година, когато бяха убити милиони, заразени с вируса норки, или съобщени случаи у елени в САЩ. По отношения на Омикрон се допуска участие на плъхове и мишки. По принцип, SARS‑CoV‑2 не може да ги инфектира, защото съответният клетъчен рецептор не му е „по мярка“, но се оказва, че Омикрон има промени, които му позволят да инфектира плъхове и мишки. Важно е да се отбележи и това, че SARS‑CoV‑2 има своя резервоар при животните и затова учените считат, че вероятността вирусът да си отиде е малка. Дори да бъде прогонен от човешката популация, той ще се съхрани в природата.

Защо СЗО класифицира Омикрон като вариант на безпокойство?

Първите проби с Омикрон са установени през ноември и вероятно вариантът е възникнал през октомври или ноември миналата година. Трябвало му е малко време да се „пребори“ с варианта делта, който беше доста агресивен и изразено се разпространяваше.

Защо специалистите по обществено здравеопазване реагираха с почти паника на варианта Омикрон?

• Омикрон се появи в момента на натрупана умора, след повече от две години пандемия.
• Надеждите бяха с отшумяване на варианта делта и пандемията да отшуми.
• Светът вече плати висока цена, измерена в болка и страдание, в изгубени човешки животи, в проблеми в здравеопазването и образованието.
• Според СЗО пандемията е нанесла и други огромни щети: диагностиката на раковите заболявания е забавена; милиони хора не са получили своето лечение за HIV (вирусът, причинител на СПИН); повече от един милион души не са имали достъп до лекарства за туберкулоза; забавени са ваксинациите за други заболявания в много части на света; докладвани са два случая на полиомиелит (болест, която е във фаза на изкореняване в света).

Какво е бъдещото развитие на ваксините?

Към актуализация на ваксините трябва да се пристъпва когато възможностите на съществуващите ваксини са изчерпани.

Под въпрос е дали заради варианта Омикрон, трябва да се актуализират ваксините, защото:

• Промяна на ваксините за всеки вариант е трудно да се направи и е скъпо.
• Макар и по-слабо ефективни, ваксините си дават защита, напр. за ваксината на Pfizer защитата по отношение на заразяване с Омикрон е около 30%, но по отношение на тежка инфекция е 70% (при две дози), а след бустерна доза има 70-80% защита от клинично изявена инфекция.

Все пак, понастоящем се работи по актуализация на ваксините и дори има дадени срокове за излизане на новите ваксини. Остават и неизвестности:

• Очаква се към края на март тази година Омикрон да бъде овладян;
• Не се знае какво идва след него, т.е. дали ако има друг вариант, той ще прилича на него. Преди Омикрон се очакваше следващият вариант да е подобен на делта, но се появи вариант с толкова много мутации.

Какви са основните етични и социални проблеми, свързани с ваксините?

Според СЗО, до края на юни 2022 година, всички държави трябва да са постигнали 70% ваксинално покритие. Но поне 109 държави няма да успеят, а около 30 държави все още нямат дори 10% ваксинирано население. Новите ваксини няма да могат толкова изведнъж да бъдат в количества, че да обхванат населението в света и е трудно да се обясни на отделни държави, че трябва да се слагат ваксини срещу варианти, които вече са преминали.

Колко тежко протича Омикрон?

Началните данни бяха за по-леко протичане. Първите съобщения от ЮАР са за 20-30% по-нисък риск от болнично лечение. Но там населението е много по-младо (средна възраст 28 години) и 60-70% от хората вече са се срещали с предишни варианти на вируса. Данните от Англия са също за по-леко протичане, но те са на фона на високо ваксинално покритие.

Факти, които подкрепят тезата за по-леко протичане на болестта:

• В проучване от провинция Гуатенг (ЮАР) е сравнено какво се случва в първия месец на вълните при заразяване с Омикрон, Делта и Бета вариантите:
  • Наблюдава се дял на хоспитализираните при инфекция с Омикрон 4,9%, а при другите два варианта – съответно 13.7% и 18.9%;
  • Хората, постъпили в болница с тежко заболяване са 28% за Омикрон и 61-67% за другите варианти.
• В проучване от Великобритания е отчетено:
  • Намалена необходимост от спешна помощ при заразяване с Омикрон с 31-45%
  • Намалена необходимост от хоспитализация с 40-45%.

Факти, които насочват и към възможност за по-тежко протичане:

За САЩ, данните от последните дни, са за средно 2200 смъртни случаи на ден и такива данни не е имало от първите вълни на пандемията. Защо това е така? Омикрон е бързо разпространяващ се вариант (3 до 6 пъти по-добро разпространение), но от данните на Центъра за контрол на заболяванията, при съответна методика на изчисляване, смъртните случаи за Омикрон с 9 на 1000 души население, за сравнение те са 13 на 1000 за Делта и 16 на 1000 за предходните варианти.

Каква е честотата на т.нар. продължителен Ковид при инфектиране с Омикрон?

Все още е твърде рано да се дадат конкретни данни за Омикрон.

Но въпросът с продължителния Ковид е важен и интересен. Той може да продължи седмици и месеци след инфектирането. Описани са над 200 симптома, като най-честите от тях са задух, умора, мозъчна „мъгла“ (нарушение на концентрацията, мисленето и паметта). Продължителният Ковид е сериозен здравословен проблем, който буквално може да преобърне живота.

Въпросите, които продължителният Ковид поставя са следните:

• Не е ясно кои са хората, които са изложени на по-висок риск;
• Тежестта на инфекцията няма значение – може да се развие и при леки случаи;
• Спорна е честотата: в едно проучване при хора между 17-80 години, което е обхванало 48 000 човека, честотата на продължителен Ковид е 80% с поне един от симптомите, но в проучване от Великобритания честотата е 7-15%;
• Ваксините не предпазват достатъчно от развитие на продължителен Ковид (около 50% от ваксинираните могат да развият това усложнение);
• Картината при децата е неясна, защото симптомите като умора, разсеяност, депресия могат да се дължат на социалната изолация, съпътстваща пандемията.

Какво трябва да направи човек за да се предпази от Омикрон?

Първото, което можем да направим е да запазим спокойствие и да не се отказваме да бъдем хора, да мечтаем и да намираме начини да бъдем с хората, които обичаме.

Второто нещо са всички онези правила, които вече познаваме от повече от две години: маски на обществени места, лична и обществена хигиена, поставяне на ваксина – дори и сега, когато сме в епицентъра на събитията може и трябва да се постави ваксина, като запазваме едно на ум, че е необходимо време от 2-3 седмици за да има ефект от ваксинирането.

Може ли грипния вирус да се събере със SARS‑CoV‑2 и да работят заедно?

В началото на пандемията имаше ограничителни мерки, което доведе до намаляване на разпространението на грип и респираторни вируси. Понастоящем грипът се завръща и комбинацията между вирусите е възможна. Важно е да знаем, че:

• Грипният вирус тип А може да помогне на SARS‑CoV‑2 като увеличи рецепторите, за които се захваща Омикрон в дихателната система;
• Всеки вирус потиска имунния отговор, а когато вирусите са повече – потискането е по-изразено;
• Възможна е конкуренция между вирусите. Например, при хамстери е доказано, че ако инфекцията е само с грипен вирус или само със SARS‑CoV‑2 се поразява белия дроб. Когато инфекцията е комбинирана, отново се развива пневмония, но никога вирусите не са на едно и също място.

Ще изчезне ли SARS‑CoV‑2 вируса?

Нека напомним за първата пандемия на 21 век – тази от 2009 година, причинена от т.нар. свински грип. Свинският грип всъщност е комбинация между гени на свински, човешки и птичи грипни вируси. По време на тази пандемия, поразени са основно младите хора, вероятно, защото по-възрастните в известна степен вече са се срещали с подобни вирусни варианти.

Дали Омикрон ще се окаже „убиец на пандемията“?

Нямаме никакви обективни основания да кажем дали Омикрон ще е точка или запетайка на пандемията.