доклад на проф. Стивън Хаузър

Според професора по неврология Стивън Хаузър от Калифорнийския университет в Сан Франциско множествената склероза (МС) е едно от заболяванията, които в голяма степен се разгадават заради достиженията на съвременната молекулярна медицина, но

„Ние сме на половината път към дома.“

Какво е бъдещето на фундаменталните проучвания, посветени на МС?

В своя доклад пред ECTRIMS 2023 г. проф. д-р Хаузер говори за основния нерешен въпрос:

Все още не са открити валидни биомаркери за ранно поставяне на диагнозата, дори години преди изявата на клиничните симптоми.

Какво се знае за други автоимунни болести?

При други автоимунни заболявания серологичните автоантитела са най-ефективните биомаркери. Има подкрепа в реалния свят – не само при мишки – за концепцията, че автоимунитетът започва като силно фокусиран имунен отговор, който след това се разпространява с течение на времето.

Доказано е, че при други автоимунни болести, имунните промени започват по-рано от клиничните прояви на болестта. Например, при системен лупус еритематозус - около 9 години  преди диагнозата, при захарен диабет тип 1-  около 7 месеца преди диагнозата,  при ревматоиден артрит – около 20 години преди клиничните белези. Откриването на такива серологични антитела при МС би могло да даде възможност за „проектирането както на наблюдателни, така и на терапевтични проучвания, за да се опита да бъде прекъснат автоимунитета на възможно най-ранен етап", е заключението на проф. д-р Хаузер.

Какво може да се направи, ако бъде разработен биомаркер за МС и той показва, че човек е изложен на риск?

Вече има успешна история от света на медицината за разработено антитяло, което значително намалява риска от диабет тип 1 и то е одобрено от Администрацията по храните и лекарствата на САЩ.

Все още нямаме серологични биомаркери при МС. Но бих искал да ви кажа, че може би се доближаваме до това да ги имаме“, е надеждата на проф. д-р Хаузер.

Прави се обширно проучване на база хранилището на серуми на Министерството на отбраната  на САЩ, което включва кохорта от над 10 милиона индивиди,а целта е да се генерират профили на автоантитела на целия протеом на стотици пациенти с МС години преди и след началото на МС.

Какво е бъдещето на лечението на множествена склероза?

Според проф. Хаузер по отношение на лечението на МС важните въпроси на бъдещи проучвания са: какво е определението за това кога човек е излекуван; може ли да се направи нещо в предсимптомия стадий на болестта; кои са обещаващите терапии от следващо поколение.

Какво е определението за лек?

В други области на медицината, напр. при лечението на рак има дефиниции за това кога даден човек се счита за излекуван. При В-клетъчна левкемия,  пациентите се считат за излекувани, ако нямат клинични симптоми и липсват биомаркери в продължение на 4 години. Проф. Хаузер счита, че научната общност може да разработи подобен еквивалент за МС. Като пример за проучвания в тази посока е дадено проучването IMPACT MS фаза 4, чиято първична крайна точка е липсата на олигоклонални ивици при изследване на гръбначно мозъчната течност след 3 години.

Повече за ликворното изследване тук.

Може ли да се направи нещо в предсимптомната фаза на болестта?

Ако бъде постигнат напредък по установяването на ранни биомаркери, могат да се предприемат изследвания и проследяване на членове на семейства с множество заболели от МС.

Кои са обещаващите терапии от следващо поколение?

Според проф. д-р Хаузер целта на следващите терапии е да бъде неутрализирано действието на  множество типове клетки. Надежда се възлага на инхибиторите на тирозин киназата. Тези вещества не само потискат В-клетките, но и въздействат върху плазмобластите (клетки на имунната система, които участват в хроничните процеси при МС). Тези инхибитори са клас лекарства, които потискат Bruton тирозин киназата (BTK). BTK участва в няколко сигнални пътя, имащи решаващо значение за развитието и диференциацията на В-клетките. Счита се, че BTK инхибиторите изчерпват преимуществено увреждащите В клетки, но щадят доброкачествените В клетки.

Източник: ECTRIMS 2023

Статията е базирана на публикация в Medscape:  9th Joint European Committee for Treatment and Research in Multiple Sclerosis-Americas Committee for Treatment and Research in Multiple Sclerosis (ECTRIMS-ACTRIMS) 2023