Бъдни вечер чака зад ъгъла и тази година всичко за нас ще бъде различно…много различно, но дали всъщност няма да ни върне към неперфектното истинско?

Предлагаме ти разказа на Биргит Бауер, която казва за себе си:

„Животът ми е почти нормален. Съпруг, котарак, къща. Всичко е наред…Почти. С изключение на факта, че от 2005 г. съм диагностицирана с множествена склероза. Без нея нищо не се случва, но и с нея много неща се случват .... Моменти от живота….заслужава си да се знае за живота с множествена склероза!“

С щипка хумор и огромна доза житейски опит и оптимизъм Биргит разказва за своите Коледи след диагнозата множествена склероза. Представяме нейния разказ, публикуван в блога й:

Коледа отново идва, а заедно с нея и стресът, забързаното темпо и паническото мислене, че може да сте забравили нещо.

Честно казано и аз бях такава…преди МС и малко след това. Оставях се да бъда подложена на стрес, натиск и тревоги. Домакинството трябваше да бъде искрящо чисто (що за причина), храната трябваше да бъде щателно планирана и коледното дърво трябваше да бъде перфектно. Подаръците изискваха най-големи грижи, дори за тези, които не харесвах, защото така е прието! И подаръкът трябваше да има смисъл. Не винаги, но за определени хора е така.

Хората казват, че като цяло перфекционизмът е много важен по Коледа. Нали това е и празникът на любовта и семейството. Така поне повечето хора наричат този празник. Ето защо обикновено роднините се събират, въпреки че изобщо нямате желание за тези срещи. Но просто го правите, защото така трябва… и се измъчвате. И уви, не всичко е идеално, има много нерви, тревоги, умора и в крайна сметка никой не е наистина отпочинал, и никой не е имал хубава Коледа.

Винаги съм си мислила, че перфекционизмът е враг на Коледата. Достатъчна причина за мен да реша преди години да си върна личната Коледа.

Точката, в която реших да сложа край на този коледен перфекционизъм беше когато, както почти всяка година, стоях стресирана и изтощена под елхата и получих симптоми и единственото, което исках беше да си почина. Просто седнах там, чудесно перфектна, облечена в анцуг, както ми се искаше да бъда.

Разбрах, че не е необходимо да сготвя хиляди неща, защото някой харесва това, а друг - не. Мога да сготвя, но защото обичам да готвя. Не исках да посрещам хора, които така или иначе не съм виждала скоро и мислите, за които в обичайните дни са просто в мазето.

И реших: Връщам си Коледата! Само за мен и само за нас - любимият, котаракът и аз. Исках да е спокойно, спокойно, спокойно и спокойно. Да се радвам и да се смея.

Отне известно време и разбира се не на всички се хареса, когато обявих, че Коледа за мен ще е такава отсега нататък.

В края на краищата вече не можеше да хулиш предлаганата храна, да обвиняваш някой друг за нещо или да приемеш коледните подаръци с неодобрение.

Отказах се от състезанието по перфекционизъм.

Вече не се включвах в дискусии. Формулирах това, което беше и е важно за мен – моите собствени желания и моята МС.

Не исках да падам изтощена на дивана всяка година след Коледа и да се боря със симптоми, защото съм се стресирала да отговарям на нечии очаквания. Също така беше необходимо да се придържам към „не“, когато се опитваха да ме обвиняват в егоизъм.

Приемането на това предизвикателство не беше лесно. Със сигурност обиждаш хората, но аз го направих. За мен и за нас! От тогава празнуваме Коледа така, както ми се иска. Да седнем на малък облак и да оставим краката ни да висят щастливо, да хапваме бисквитки, да сме отпуснати и прекрасно несъвършени.

Вече няма хиляди блюда, а по-скоро добре приготвени, приготвени с любов. Небрежна маса със сладкиши и малко изкривени салфетки, без неудобната рокля или вратовръзката за „специалния повод“. Има само разходки, дрямка, смях, вълнуващи книги, поредици филми, малко спорт, за мен разбира се достатъчно прежда и игли за плетене. Всичко, което ни прави щастливи.

Прогонихме стресиращите нощи преди Коледа и получихме тихи и спокойни празници. Макар и изненадани, хората около мен приеха, че си върнах Коледата. Те намериха други хора, с които сега мерят перфекционизма си и сблъскват очакванията си. Аз не оправдах техните очаквания, но това също е добре. Мога да живея с това!

Моето коледно дърво никога не е перфектно, но ми харесва. През годините съм получавала малки играчки от приятели от целия свят, които обичам да закачам по клоните. Елхата блести, цветна е и ме радва.

Седим там, пием чаша шампанско или две, наслаждаваме се на времето, дразним малко котарака, радваме се на подаръците, които сами си слагаме под елхата. Около нас няма недоволство, затова просто си прекарваме добре заедно и оставаме с приятни спомени от Коледа всяка година.

А ти?

Изживей своята неперфектна Коледа! Твоята МС ще ти благодари за това!