Бившият водещ на токшоуто на Опра Уинфри е диагностициран с множествена склероза от 1999 г. "Когато неврологът каза тези думи: Имате множествена склероза! - това ме удари като тухла. Мислех, че диагнозата е смъртна присъда."

Уилямс превръща този ужас от диагнозата във фондация (Montel Williams MS Foundation), която започва работа през 2000 г., за да финансира проучвания, свързани с МС. От създаването си фондацията разпределя повече от 1,5 милиона долара в безвъзмездни средства. Уилямс говори открито за използването на канабис като алтернатива за облекчаване на болката, причинена от МС, и се застъпва за легализирането на дрогата. През 2016 г. Уилямс започва компания в тази връзка, наречена LenitivLabs.

Ето част от отговорите, които Уилямс дава на читателите на WebMD.

На колко години бяхте, когато се разви първият Ви симптом?

Подобно на много от болните с множествена склероза, първоначалните симптоми са първо във зрението или зрителната острота. Около четири месеца преди да завърша Военноморската академия през 1980 г. и просто така се случи, че съвпадна с моите ваксинации за дифтерия (преди да завършиш Академията трябва да получиш всичките си имунизации, за да пътуваш по света), започна първия ми симптом на МС.

Загубих 80% зрението си в лявото око. Преглеждаха ме лекари от Военноморската академия, Военноморската болница и болница Джон Хопкинс, но никой не можеше да определи причината за загубата на зрение. По това време никой дори не мислеше за множествена склероза, защото ако погледнете във времето назад, това беше 1980 г., болестта се свързваше само с жени от бялата раса, а аз бях 22 годишен афро-американец, мъж и в този момент 100% в страхотна форма. МС беше най-далечното нещо от ума на всеки лекар.

Симптомите ми продължиха да се появяват и намаляват през следващите 19 години, преди да ми бъде поставена диагноза. Като обърна поглед назад обаче мога да кажа, че се радвам, че им отне 19 години, защото ако бях получил диагнозата и прогнозата тогава, вероятно бих се отказал от себе си и да не съм тук, където съм днес.

Как казахте на семейството си, че имате множествена склероза и разбират ли те трудностите, с които ще се сблъсквате в бъдещето?

Това беше едно от найтрудните неща, които трябваше да направя.

В книгата си „Катерене по-високо“ се опитвам да обясня факта, че бях някак си принуден да стана честен. Докато водех шоуто от жълт таблоид се обадиха, че имат информация че ми е правена МРТ. Трябва да кажа, че ми поставиха диагноза през януари 1998 г. Наложи се да разкрия диагнозата си през август 1998 г., защото когато този таблоид заплаши да продължи с историята, реших, че ще контролирам информацията за себе си.

До този момент, единственият човек, който знаеше за болестта, беше бившата ми жена. Не бях казал на децата си, на родителите си или дори на компанията, която синдикира шоуто, и не го направих поради същия страх, който има много от хората, живеещи с МС. Веднага щом кажеш, че си болен, хората автоматично приемат, че си слаб, а в моята професия - телевизията, слабостта не се толерира. Причината да скрия диагнозата си, е защото мислех, че разкажа ли за нея, ще загубя работата си. Мислех, че ще загубя и семейството си.

Когато разбрах, че трябва да разкрия болестта си, първо седнах и разказах на децата си. По това време, те бяха на 4, 5 и половина, 11 и 16 години и беше много трудно, защото двете най-малки деца разбираха само думата болест и боледуване. Много се изплашиха. Двете по-големи деца, според мен първоначално приеха това, което изглеждаше като стереотипна прогноза, че баща им на следващия ден ще бъде в инвалидна количка.

Аз им казах нещото, което всеки ден казвам на хората: „Аз се определям като баща ви с МС: Може да не мога да тичам и да играя баскетбол, но повярвайте ми, аз ще бъда до вас, дори да се наложи да се търкалям, пак ще бъда тук за вас.“

Децата ми са най-голямата мотивация и те са причината, че се стремя толкова усилено всеки ден да ставам и да се сблъсквам с тази болест, защото те го правят с мен. Питат ме как се чувствам, как се справям. Разказах на родителите си, на моите братя и сестри, казах и на шефовете на компанията. Дори днес не разбирам, защо бях толкова изненадан, но се изненадах, че всички ме подкрепят на един милион процента. Тогава реших да направя пресконференция. Аз държа на всяка дума, която казах на тази пресконференция. Заявих, че ще създам фондация и ще гарантирам, че всяка стотинка, която публиката ми изпрати, ще се върне обратно под формата на безвъзмездни средства, за да намеря лекарство за множествена склероза. Ние сме единствената фондация, която може да заяви това. Всички административни разходи се плащат от джоба ми или се набират чрез корпоративни дарения. Всяка една стотинка, която ми изпраща обществеността, се връща в ръцете на изследователи и учени, за да намерят лек. И ние ще продължим да правим това.

Откъде черпите енергия за всичко, което правите?

За съжаление начинът, по който МС ме засяга най-много, е чрез невралгичната болка, която имам в долните си крайници. Болката е от коленете до долната част на краката, от двете страни. Това е 24 часа на ден и както описвам в книгата си, в един момент беше толкова лошо, че почти ме подтикна да сложа край на живота си два пъти. Някои от другите ми симптоми са лека слабост, особено в левия крак. Имам и много, много леки проблеми с баланса. Това са три от основните ми симптоми.

За щастие никога не съм бил засегнат от умората, както много от болните с множествена склероза. Нямам и когнитивни проблеми каквито имат част от другите хора. Така, че за мен най-добрата ми терапия срещу МС работи успешно. Поддържам себе си зает и го правя само около 24 часа на ден. Казаха ми, когато ми поставиха диагнозата, че вероятно ще трябва да напусна шоуто си и определено да спра да работя по начина, по който съм го правил до сега и трябва да се опитам да намеря някои неща за правене, които биха били по-малко емоционални и изтощителни.

След диагнозата разширих шоуто си и ще продължа да работя усърдно, тъй като както казах по-рано, отказвам да позволя на никой друг да ме определя като човек с МС, различен от мен самия. Когато лекарите ми кажат, че трябва да съм уморен, отказвам да го приема и не съм уморен.

Как се справяте с тренировките? Имате ли проблеми при тренировка?

Тъй като за щастие не страдам от умора, въпреки че имам проблеми с баланса, работя час до час и 15 минути всеки ден. Правя конкретни упражнения и постоянно търся упражнения за противодействие на някои от изтощителните аспекти на това заболяване.

BodyChange е името на моята фитнес книга. Тя се роди от тренировъчните процедури, над които работих около две години, за да ми помогне с някои от моите симптоми. И аз съм на път да започна да пиша друга книга за фитнес, за да усъвършенствам още повече тези упражнения.

Написах „Катерене по-високо“, защото един ден се разхождах на летището в Чикаго и една жена с проходилка се приближи до мен, спря ме и ми каза: "Монтел, благодаря на Бога за теб. Имам МС и оценявам всичко, което ти правиш и факта, че си се противопоставил на болестта". Говорихме около 5 или 10 минути за лекарства, упражнения и след това и двамата трябваше да отидем да хванем полетите си. Когато се обърна да се отдалечи от мен, тя каза: "Но трябва да ти кажа едно. Понякога наистина ни затрудняваш." Казах: "Какво искаш да кажеш, за какво говориш?"

"Съпругът ми, ми казва през цялото време, защо не можеш да бъдеш като Монтел? Той ходи на работа и е активен, защо не можеш да бъдеш като него?"

Реших да напиша тази книга, защото разбрах, че повечето хора ме познават само от един час на ден, от едно шоу и не виждат слабостта. Написах тази книга, така че хората да разберат, че аз не съм Супермен. За мен, като всички останали, които имат това заболяване, то е ежедневие. Понякога всеки час от деня, но знаете ли какво? Реших, че това е болест и някой трябва да заболее и щом болестта се е паднала на мен, аз съм с нея, за да я победя.