През последните години е налице засилен изследователски интерес към участието на Епщайн-Бар вируса (EBV) като значим фактор за развитие на множествена склероза (МС).

Накратко, връзката между МС и EBV се подозира поради факта, че след инфекция с EBV рискът за развитие на МС е около 32 пъти по-висок (1) - такава връзка не може да бъде открита за никоя друга вирусна инфекция. Това откритие беше последвано от друго новаторско проучване, което показа, че приликите между EBV и протеините могат да лежат в основата на връзката между двете заболявания (2). Поради тази прилика имунните клетки, които се опитват да се борят с вируса, но вместо него атакуват собствената нервна тъкан.

Тези данни са основание за извода, че Епщайн-Бар вирусът е основната причина за МС.

Какво е EBV?

Епщайн-Бар вирусът е член на семейството на херпесните вируси и е един от най-разпространените вируси в света. Вирусът заразява около 95% от хората в даден момент от живота им. Инфекцията обикновено протича безсимптомно или причинява подобни на настинка симптоми, но може да причини и болестта инфекциозна мононуклеоза, която протича с температура, умора, болки в гърлото и обрив.

Вирусът действа, като инфектира В-клетките (имунните клетки, отговорни за производството на антитела). След преминаване на активната инфекция, вирусът остава в латентно състояние в тялото на човека до края на живота му и по-късно може да се активира отново.

За каква ваксина става въпрос?

Екип от компанията Elicio Therapeutics е доказал траен имунен отговор у мишки към ваксина, разработена срещу EBV. Докладът е публикуван в научното списание Nature Communications (3).

Повечето ваксини, които се разработват за EBV са насочени към вируса в неговото активно състояние. Целта е чрез увеличаване на производството на антитела, неутрализиращи вируса, да се предотврати нахлуването на вируса в В-клетките. Но EBV в своето латентно състояние се крие вътре в самите В-клетки и ги превръща във „фабрика за вируси“.

Поради това изследователите от Elicio създават ваксина, която е насочена както към активните, така и към латентните форми на EBV. По-конкретно, тя стимулира Т-клетки убийци (друг вид имунна клетка), които могат да идентифицират заразените В-клетки и да ги убият. Така се стига до намаляване на броя на В-клетките, в които може да се открие латентен EBV.

Ваксината включва и адювант (съставка, която понякога се добавя към ваксината), който цели да засили имунния отговор и да направи ваксината по-ефективна. Адювантът е разработен от фирмата производител и помага на ваксината да достигне до лимфните възли, където възникват ранните имунни отговори.

Иновативното в разработваната ваксина е, че на базата на начина по който тя действа може да бъде използвана и за лечение при вече развита МС.

Какво е доказано в предклиничните експерименти?

В предклиничните експерименти е установено, че ваксината индуцира мощно производството на антитела у опитните мишки. Образуваните антитела могат да неутрализират EBV и освен това се стимулира производството на Т-клетки убийци.   

Имунните отговори, предизвикани от ваксината, започват да намаляват след седем седмици, но се поддържат на нива над тези при не имунизираните животни в продължение на поне седем месеца.

Установено е, че тези отговори също така елиминират или забавят растежа на EBV-позитивни туморни клетки в предклинични модели на рак, свързан с EBV. Това е още едно потвърждение на потенциала на ваксината за предотвратяване на заболяване, свързано с EBV.

Какво следва?

Както лекарствата и ваксините следва да изминат дълъг път на клинични проучвания, за да бъде доказана тяхната ефективност и безопасност.

Доказаната в научното изследване ефективност у мишки не означава автоматично, че разработваната ваксина би била успешна и в човешката популация, но проучването дава важна платформа за бъдеща клинична оценка на разработената ваксина.

„Считаме, че при податливи индивиди, заразените с EBV В-клетки пътуват до мозъка и причиняват възпаление и увреждане. Ако можем да предотвратим това на ранен етап от инфекцията, тогава заразените В-клетки не могат да продължат да причиняват развитие на вторично заболяване като МС“, д-р Раджив Хана, ръководител на екипа за разработването на ваксината.

Проучването е финансирано от Atara Biotherapeutics, която разработва и терапия, насочена към EBV, наречена ATA188 за прогресиращи форми на МС.

Elicio е биотехнологична компания, базирана в Бостън която е пионер в разработването на имунотерапии срещу рак. Компанията притежава собствена платформа Amphiphile или „AMP“, която позволява стабилни имунни реакции чрез трафик към лимфните възли.

Литература

  1. Bjornevik K, Cortese M, Healy BC, Kuhle J, Mina MJ, Leng Y, Elledge SJ, Niebuhr DW, Scher AI, Munger KL, Ascherio A. (2022) Longitudinal analysis reveals high prevalence of Epstein-Barr virus associated with multiple sclerosis. Science. 375(6578):296-301.
  2. Lanz TV, Brewe R, Ho PP et al. (2022). Clonally expanded B cells in multiple sclerosis bind EBV EBNA1 and GlialCAM. Nature 603: 321–327.
  3. Dasari V, McNeil LK, Beckett K et al. (2023). Lymph node targeted multi-epitope subunit vaccine promotes effective immunity to EBV in HLA-expressing mice. Nat Commun. 14: 4371.