„Новата година е само на няколко дни и един вирус привлича вниманието на МС общността. Но, трудно е да се повярва, това не е корона вирусът, а стар познат – вирусът Епщайн-Бар (Epstein-Barr, EBV). Това е ДНК вирус от херпес вирусна група, която се предава повсеместно главно чрез капчици.“

Проф. д-р  Матиас Маурер

Наистина, в началото на 2022 година, много медии у нас и по света излязоха с гръмки заглавия, насочващи към това, че причината за множествената склероза (МС) е открита, загадката е разгадана и дори говореха за едно от големите открития на века. Връзката между човешкия херпес вирус Епщайн-Бар (EBV) и МС се подозира отдавна, но към момента не е била доказвана.

SmartMS потърси повече информация по темата.

Какво заболяване причинява EBV?

EBV обикновено води до безсимптомни инфекции в детска възраст, но при юноши може да причини много неприятна и понякога много тежка инфекциозна мононуклеоза, позната като жлезиста треска или „болест на целувките“, защото вирусът се предава чрез слюнката. Острите симптоми на болестта (треска и възпалено гърло) обикновено намаляват в рамките на няколко седмици, но умората, увеличените лимфни възли и подуването на далака могат да продължат много по-дълго. След преминаване на инфекцията EBV остава да живее в някои В клетки на имунната система и антителата, образувани от организма за борба с него, остават в кръвта.

Защо медиите решиха, че причината за множествена склероза е открита?

Ентусиазмът, че загадката на МС е разгадана започва от статия, публикувана в реномираното научно списание Science. Става въпрос за надлъжно (логитудинално) проучване на американски учени, за което са изследвани общо 10 милиона американски военнослужещи. Учените са използвали събирани в продължение на две десетилетия кръвни проби (пробите са взимани за рутинно изследване за СПИН) при постъпването на военна служба. Оказва се, че около 5% от над 10 милиона лица са били отрицателни за Епщайн-Бар вирусна инфекция, когато са започнали военна служба. Установени са 955 лица, които в течение на живота си са развили множествена склероза. Повечето от хората в проучването са били на възраст под 20 години към момента на първата кръвна проба, а тези, които са развили МС, са с поставена диагноза множествена склероза, около 10 години след момента на кръвната проба. За всеки случай с развитие на МС учените са идентифицирали до три серумни проби, събрани преди датата на началото на МС (първата при постъпването на военна служба, последната събрана преди началото на заболяването и една между тях). Случаите са били съпоставени с две произволно избрани лица без МС от същата възраст, пол, етническа принадлежност. Така са събрани данни за 801 случая на МС и 1566 контроли с налични проби за оценка на статуса на инфекция с EBV.

Какво е установено?

Какъв извод е направен?

След преценка и на допълнителни поведенчески или лични характеристики и фактори от средата, екипът от учени прави заключението, че рискът от МС след инфекция с EBV е около 32 пъти по-висок - такава връзка не може да бъде открита за никоя друга вирусна инфекция. На базата на тези данни авторите стигат до извода, че Епщайн-Бар вирусът е основната причина за множествена склероза.

Какво казват другите учени за това заключение?

В придружаващ статията коментар, имунолозите Уилям Робинсън и Лорънс Стайнман, и двамата от Станфордския университет, пишат: „Тези открития предоставят убедителни данни, които предполагат, че EBV е причината за развитието на МС“.

Епидемиологът Алберто Ашерио, който е старши автор на изследването, казва: „Изводът звучи почти така: ако не сте заразени с EBV, не развивате МС. Рядко се получават такива черно-бели резултати.“

Вирусологът Джефри Коен, който ръководи лабораторията по инфекциозни болести в Националния институт по алергии и инфекциозни болести към Националния институт по здравеопазване на САЩ и не е участвал в изследването, е предпазлив с твърденията за „причина“. Той счита, че въпреки резултатите от проучването, все още трябва да се докаже, че предотвратяването на EBV инфекция предотвратява и развитието на МС, но е съгласен, че резултатите са драматични. „Когато бяха направени първоначалните проучвания за пушенето на цигари и рака на белия дроб, те откриха 25 пъти по-висок риск за хора, които пушат повече от 25 цигари на ден. 32 пъти е още по-висок риск“.

Стивън Хаузер, директор на Калифорнийския университет в Сан Франциско и на Института за невронауки, който не е участвал в изследването казва: „Цифрите са толкова поразителни. Това наистина е еднаква сероконверсия преди началото на МС, която е много по-значима, отколкото в контролната популация.“

В своя MS-DOCBLOG, проф. д-р  Матиас Маурер, главен лекар в Клиниката по неврология и ранна неврологична рехабилитация, Клиника Вюрцбург пише: „Идентифицирането на причината е от първостепенно значение в борбата с болестите – това е една от причините това изследване да привлече много внимание в широката преса. Аз обаче не споделям този ентусиазъм по няколко причини.“

Какви са причините за скептицизма на проф. Маурер?

Интерес представлява и доразвиването от проф. Маурер на идеята за евентуална ваксинация срещу EBV, защото ако EBV причинява МС, то ваксинацията срещу EBV би трябвало спре разпространението на множествената склероза. Според проф. Маурер това е изключително вълнуващ въпрос: „Проблемът обаче е, че към днешна дата няма ваксина срещу EBV, която надеждно да предотвратява инфекцията  и освен това, учените трябва да имат голямо търпение, защото ако се създаде ваксина, ще трябва да започне имунизирането на деца, но след това ще трябва да се изчака поне 20 години, за да се получи представа дали честотата на МС намалява. Във всеки случай, настоящата работа хвърли ясна светлина върху ролята на EBV инфекцията в развитието на множествена склероза и ще бъде интересно да се види какво развитие ще доведе това в близко бъдеще.“

Разработва ли се ваксина срещу EBV?

В началото на януари 2022 година, Moderna (създала една от иРНК ваксините срещу COVID-19) съобщи, че започва фаза I на клинично проучване на иРНК ваксина срещу Епщайн-Бар вируса.

Стефан Бансел, главен изпълнителен директор на Moderna казва: „Началото на това проучване от фаза I е важен крайъгълен камък, тъй като ние продължаваме да развиваме РНК ваксини срещу латентни вируси, които остават в тялото за цял живот след инфекцията и могат да доведат до хронични заболявания.“ 

Какво научихме от изследването и мненията на учените?

И накрая, ако отдръпнем поглед от гръмките медийни заглавия бихме могли да кажем, че:

  1. Изследването на американските учени хвърля нова светлина за връзката между МС и вируса на Епщайн-Бар като от резултатите му:
    • може да се направи извод, че Епщайн-Бар вирусът е значим фактор и вероятно е едно от необходимите етиологични условия за развитие на МС;
    • не може да се направи извод, че Епщайн-Бар вирусът е единственото условие (причина) за развитие на МС.
  2. Изследването насочва мисленето на научната общност към ваксина, която да се поставя още в детството и би имала предимството, вероятно в далечно бъдеще, да предотврати МС.
  3. Но всъщност, подобна ваксина може да предпази от понякога опасната жлезиста треска. Не без значение е и това, че науката подозира и връзка между EBV и някои видове рак – още едно предимство на евентуална ваксинация!