Множествената склероза (МС) е автоимунна болест, която кара имунната система на организма да атакува миелина – тъканта, която обвива и защитава нервите. Досегашни изследвания на потенциални лечения включваха опит за блокиране на протеините, които причиняват възпаление или опит за цялостно пренастройване на имунната система.

Нова надежда за откриване на лечение за МС дава приложението на патентовата информационна рибонуклеинова киселина (иРНК) платформа.

Ваксините, базирани на иРНК вече се използват срещу Covid-19 и съдържат генетична информация за патогена, чрез която тялото произвежда вирусен протеин. Целта е да се стимулира имунната система и да се образуват антитела, които да защитят от Sars-CoV-2 в случай на инфекция.

На 7 януари BioNTech обяви публикуването в научното списание Science на предклинични данни за използване на иРНК технология срещу автоимунни заболявания.

Изследователи, ръководени от основателя на Biontech Уур Шахин, показват, че иРНК технологията може да помогне и при МС. В своето проучване те значително подобряват симптомите на МС-подобно заболяване у мишки. Опитният модел на МС при гризачи е познат като експериментален автоимунен енцефаломиелит (EAE) и в продължение на много години се използва успешно за тестване на ефективността на нови молекули, които могат да намерят приложение в лечението на болестта. Използваната в експеримента иРНК технология съдържа иРНК за веществото миелинов олигодендроцитен гликопротеин. Това е компонент на миелиновата обвивка, срещу който са насочени тежки автоимунни реакции при МС. Целта на въведената РНК е да се гарантира, че имунната система толерира протеина. „С подхода на РНК терапията ние индуцираме образуването на имунни клетки, които имат защитен ефект, така че тъканта да не бъде атакувана“, обяснява Шахин. Резултатите от изследването са:

При лечението на автоимунните болести по принцип е важно след прилагането на веществото имунната система да продължи да реагира на патогени, т.е. да не се потискат никакви имунни реакции срещу други немиелинови антигени. В проучването е доказано, че иРНК  за миелинов олигодендроцитен гликопротеин не възпрепятства образуването на антитела срещу грипни вируси. "Способността на мишките да изграждат защитен имунен отговор и да развиват неутрализиращи антитела остава непокътната", пише екипът. Друго съществено предизвикателство е да се докаже, че не се активират други имунни клетки срещу миелина. В предклиничното проучване на BioNTech е потвърдена и липсата на автоимунна каскада след приложението на иРНК  за миелинов олигодендроцитен гликопротеин. В проучването на  Biontech мишките са успели да развият толерантност на имунната система към цялата миелинова тъкан с един антиген. "Ако бихме могли да използваме този механизъм ефективно при хората, би било възможно универсално индуциране на толерантност към различни форми на МС“, казва Уур Шахин пред Германската прес агенция (Deutsche Presse-Agentur GmbH, dpa).

Резултатите от така представените предклинични проучвания поставят основата за проследяване на клиничното прилагане на подхода за въвеждане на иРНК срещу автоимунни заболявания. Учените подчертават и това, че човешката имунна система е твърде сложна и

„Засега не знаем дали и при хората ще действа толкова добре, както при мишките“.

Екипът се подготвя да тества иРНК технологията срещу МС върху човешки клетки. Ако всичко върви по план, клиничните изследвания ще продължат между две и три години. Изследователите се надяват да изследват иРНК технологията и при други заболявания като онкологични болести, алергии и хронични възпалителни заболявания, напр. артрит и съдови заболявания.

Разяснение на термините:

Миелиновият олигодендроцитен гликопротеин (Myelin oligodendrocyte glycoprotein, MOG) е миелинов антиген по външната повърхност на миелиновата обвивка на нервните влакна, който може да предизвика Т-клетъчни, както и В-клетъчни реакции. Следователно той представлява основна цел на автоимунния отговор при МС, който води до възпаление и до демиелинизация в централната нервна система. Доказано е, че това е основна цел на автоантителата, които се установяват при експериментален автоимунен енцефаломиелит (EAE), който имитира много аспекти на множествената склероза.

Статията е оформена въз основа на материали от Berliner Zeitung; Welt; Deutsche Presse-Agentur; GlobeNewswire и Science.