Видове ваксини срещу COVID-19 и тяхната ефективност при МС

Актуалният въпрос на нашето време е ефективността и безопасността на ваксините срещу Covid-19. Към днешна дата (16 декември 2020 г.) все още европейският орган, който сертифицира лекарствата и ваксините - Европейската агенция по лекарствата (ЕMA) със седалище в Амстердам – още не е дал своето заключително становище, а въпросите, особено за хората, живеещи с хронични заболявания остават.

SmartMS потърси информация за известното до момента и ти предлага информационна справка по проблема. Ще се стремим да следим всички новости, за да бъдеш информиран за всичко по темата.

Какъв тип ваксини се разработват срещу Covid-19?

Съгласно съобщението на МС общество – Виена, към 12 ноември 2020 г. по данни на СЗО, има 212 проекта за ваксини срещу вируса SARS-Cov2, които са в процес на проучване.

Обзорът е направен от проф. д-р Барбара Корнек и д-р Тобиас Зързави, Университетска клиника по неврология към медицински университет Виена.

Разработваните ваксини срещу вируса Covid-19 са няколко основни типа:

Инактивирани ваксини с вирусен протеин:

Те се състоят от избрани компоненти на вирусите или съдържат целия материал от инактивирани вируси. Повечето от утвърдените ваксинации (напр. срещу грип, менигоенцефалит, хепатит, тетанус и др.) са структурирани по този начин и могат да се използват при хора с МС, независимо от провежданата терапия за основното заболяване.

Вирус-векторни ваксини:

За тези ваксинации се използват живи вируси, които са безвредни за хората. Ваксината носи структурните компоненти на вируса SARS-Cov2 и по този начин се предизвиква имунна реакция в гостоприемника. Ваксината срещу вируса Ебола, одобрена през 2019 г., се основава на принципа на вирусния вектор. Принципно при хора с МС, които са на имуносупресивна терапия, не се препоръчва да бъдат осъществявани ваксинации с живи ваксини.

РНК ваксини:

Тези ваксини съдържат информационна рибонуклеинова киселина (иРНК) на вируса, която е отговорна за синтезирането на един или повече вирусни протеини, т.е. принципът на действие е следния: иРНК постъпва в клетки на организма и предизвиква имунен отговор. Този принцип е изцяло нов, все още няма подобна ваксина на пазара. Тъй като това на практика е мъртва ваксина, тя би трябвало да бъде приложима и за хора с МС.

Кои са кандидатите за одобряване на ваксина срещу Covid-19?

На 1 декември заявление за условно допускане на тяхната ваксина в ЕМА са подали немската фирма BioNTech и американският концерн Pfizer. Ваксината има вече одобрение за приложение във Великобритания, както и одобрение от американския сертифициращ орган FDA.

Американската фармацевтична компания Moderna също е подала молба за сертифициране в Европа и в САЩ. Препаратът на тази фирма е сходен по своята структура и ефект с този на BioNTech и Pfizer. От EMA подчертават, че независимо от ускорената процедура по одобряване, всички изисквания към ваксините по отношение на тяхното качество, безопасност и ефективност остават неизменно високи.

Кога ще бъдат достъпни ваксините в България?

Прилагането на ваксините ще се случва само след разрешение от Европейската агенция за лекарствата. Според председателя на Националния ваксинационен щаб проф. Красимир Гигов, първите доставки на ваксини срещу COVID-19 се очаква да пристигнат в България в края на декември. Веднага след това желаещите хора от приоритетните групи ще могат да се ваксинират.

Хората с МС в приоритетния списък за ваксиниране ли попадат?

В националния план за ваксиниране срещу коронавирус са разписани фазите за ваксиниране по таргетни групи. Планът е разработен от работна група от експерти от Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции, Изпълнителната агенция по лекарствата, водещи медицински специалисти, съсловните организации и др. Използвани са указания на СЗО, плановете на Германия, Франция, Италия, Англия. Документът е съобразен и с особеностите на българското здравеопазване. Възрастните хора на и над 65 годишна възраст попадат в четвъртата фаза за ваксинация. В нея са и хората страдащи от хронични заболявания. В това число влизат и лица с вторични имунни дефицити. Очакваният брой подлежащи на ваксинация в тази фаза са най-много - 1,8 милиона.

Дали планираното ваксиниране чак в четвърта фаза няма да доведе до голямо изчакване за хората с МС?

По този въпрос все още липсват експертни становища от българските консенсусни документи, но тъй като националният план за ваксиниране се доближава до фазите на ваксиниране, приети от Германия, предлагаме отговора на проф. Матиас Маурер, главен лекар по неврология в клиниката във Вюрцбург-Мите и член на медицинския консултативен съвет на Aktion Multiple Sklerose Erkrankter (AMSEL) – порталът на страдащите от множествена склероза в Баден-Вюртемберг е независим, компетентен и надежден партньор за хората с МС.  

„Към настоящия момент все още е твърде рано да се говори за конкретно разпределение на ваксините - все още има много отворени въпроси, включително логистиката на ваксинацията. Трябва да се помни, че в крайна сметка всеки ваксиниран индивид по света допринася за прекратяване на пандемията. От моя гледна точка, дали сте приоритет на страната или не, няма голямо значение. И без това можем да въздъхнем с облекчение само когато има достатъчен имунитет срещу SARS CoV2 по целия свят. Мисля, че е важно да защитим възможно най-рано хората, които имат наистина висок риск от тежко заболяване, т.е. преди всичко нашите възрастни съграждани, а също и тези, които са изложени на висок риск от заразяване, особено персонала на болниците и медицинските служби.“

Съществуват ли експертни мнения за ваксината при хора с МС?

Към момента все още няма проучвания за безопасността и ефективността на ваксините срещу Covid-19 при хора с МС. Все още не са разработени и европейски препоръки. Но след одобрението на ваксината BNT162b2 (Pfizer и BioNTech) във Великобритания е стартирано масово ваксиниране на населението и въпросът „Какво означава това за хората, живеещи с МС?“ се поставя на дневен ред.

На 10 декември 2020 г. МС Общество - на Обединеното Кралство публикува консенсусното становище на медицинските експерти, които са едни от водещите МС клиницисти във Великобритания.

Общи рискове

Въз основа на това, което знаем за начина, по който ваксините работят и висококачествените доказателства от проучвания на други ваксини и МС, не считаме, че ваксината ще обостри симптомите на множествена склероза, ще провокира рецидив или ще намали ефективността на лекарствата, модифициращи хода на болестта (ЛМБ).

Няма причина да се счита, че ваксина срещу COVID-19 ще бъде опасна за хората с МС, включително за тези, които са на имуносупресивни лекарства.

Освен това, нито една от водещите кандидат-ваксини за COVID-19 не е „жива“, което означава, че не съдържа вирус, способен да причини инфекция и следователно, те трябва да бъдат безопасни за хората на всички видове терапия, модифицираща заболяването.

ЛМБ и ефективност на ваксината срещу COVID-19  

Някои ЛМБ могат да намалят ефективността на всяка ваксина, тъй като пречат на имунната система да изгради пълен имунен отговор на ваксината. Следователно и ваксината срещу COVID-19 може да бъде по-малко ефективна за хора, които наскоро са приемали или приемат определени ЛМБ.

Най-общо, не е препоръчително лечението на МС да се промени значително с надеждата да бъде увеличена ефикасността на ваксините, тъй като потенциалната вреда би надвишила потенциалната полза. Дори намаленият отговор вероятно ще бъде по-добър от липсата на отговор, така че все пак трябва да се ваксинирате, дори ако сте на лечение с определени ЛМБ.

Ето конкретните данни за някои ЛМБ и как те могат да повлияят върху ефективността на ваксините срещу COVID-19:

Ocrelizumab и Fingolimod

Окрелизумаб може да намали отговора към някои ваксини с до 50%. Може да е от полза първият курс на Окрелизумаб да бъде отложен, за да се получи първо ваксината. Но ще има ограничена полза от отлагането на втори или трети курс с надеждата да се увеличи ефективността на ваксината. Подобни са и съветите за всеки, който получава Ритуксимаб.

Намален отговор може да се наблюдава и при лечение с Финголимод. Не би било препоръчително да се спре лечението на МС, за да се увеличи имунния отговор към ваксината.

Алемтузумаб и Кладрибин

Възможно е да има намален отговор към ваксина скоро след вливане на Алемтузумаб и по принцип се препоръчва да се осигури поне 3 месечен интервал между вливането и поставянето на ваксина. Същото важи и за курсовете с Кладрибин.

За отбелязване е, че вторият курс Алемтузумаб или Кладрибин се прави 12 месеца след първия, но се счита, че е възможно отлагането с няколко месеца без риск от рецидив на МС. Това дава известна гъвкавост и в такива случаи може да се планира ваксинация и последващо (след 3 месеца) продължаване на курсовете с Алемтузумаб или Кладрибин.

Отлагане на започването на лечение

И за четирите посочени ЛБМ (Окрелизумаб, Финголимод, Алемтузумаб и Кладрибин), в случаите, при които предстои започване на лечението, трябва да бъде обсъдено с лекуващия екип дали би било за предпочитане да се изчака докато се ваксинирате. Рисковете от тази стратегия ще зависят от вашия индивидуален случай и от организацията, свързана с ваксинирането.

Трансплантация на стволови клетки

Трансплантацията на стволови клетки вероятно също ще намали отговора към ваксината. Трябва да се изчака поне шест месеца след процедурата, преди да се направи ваксиниране.

Други ЛМБ

Нямаме причина да вярваме, че други ЛМБ ще намалят ефикасността на ваксините. Това се отнася за: Глатирамер ацетат, Терифлуномид, Диметил фумарат, Бета интерферони и Натализумаб.

Други важни моменти

Всички настоящи ваксини изискват две дози и за някои ЛМБ (например Окрелизумаб, Кладрибин или Алемтузумаб) вашият лекуващ екип може да ви посъветва да изчакате четири седмици след втората доза от ваксината преди следващия курс със съответното лекарство.

Трябва да се осигури поне седемдневен интервал между противогрипната ваксина и ваксината срещу COVID-19.

Важен момент е и това, че по време на ваксинирането и след него е необходимо да се продължи спазването на ограничителните мерки (социална дистанция и носене на маска), които осигуряват намаляване на риска от заразяване. Трябва да се подчертае и това, че отнема известно време след ваксинацията, за да се постигне имунитет (за ваксината Pfizer-BioNTech са необходими две дози: първа доза и втора доза след 21 дни, а за осигуряване на ефективен имунен отговор още 7 дни след втората доза, т.е. за постигане на имунитет са необходими общо поне 28 дни след първата доза), т.е. от решаващо значение е да се спазват предпазните мерки след първоначалната ваксинация.

От къде мога да получавам актуална и проверена информация за ваксинирането в България?

Европейската комисия регулярно актуализира своя уебсайт, посветен на ваксините срещу COVID-19. Подробни статии, както и видео материали, обясняват как действат ваксините, как се разработват, разрешават и пускат на пазара. Информация за ситуацията в България може да бъде намерена на уебсайта на Министерството на здравеопазването, където са налични и линкове към материалите, предоставяни от Европейската комисия.

Статията е подготвена по материали от българската преса, МС Общество - на Обединеното кралство, МС Общество- Виена и материали на портала на страдащите от множествена склероза в Баден-Вюртемберг.

SmartMS ще продължи да следи за вас всички новини по темата.