Терапия със стволови клетки при множествена склероза

Какво е мезенхимна стволова клетка?

Стволовата клетка е клетка родоначалник, т.е. такава, от която могат да се развият различни клетъчни линии. Терминът "мезенхимен" се отнася до ембрионалния произход на клетките, по-специално клетки, които възникват от зародишния слой на мезодермата. Мезодермният зародишен слой е един от трите първични зародишни слоя, които се образуват по време на ранните етапи на ембрионалното развитие. Мезодермата поражда различни видове съединителни тъкани, като мускули, кости, хрущяли и мазнини, както и клетките, които образуват кръвоносните съдове, кръвните клетки и урогениталната система. Човешките мезенхимни стволови клетки (МСК) могат също да се диференцират в други видове клетки, като мускулни клетки, нервни клетки и клетки на съединителната тъкан. МСК могат да бъдат изолирани от различни тъкани, като костен мозък, пъпна връв, полипи в матката, менструална кръв, мастна тъкан и др.

МСК са изолирани и описани преди около 30 години и понастоящем има огромен брой публикации в литературата, посветени на тях. Едно от основните предизвикателства е да се изяснят механизмите на диференциация (клетъчно зреене), мобилизация и насочване на МСК. Тези механизми са много сложни и въпреки многото проучвания, все още не са добре изяснени.

Използват ли се МСК при лечението на множествена склероза?

Степента на успех на терапията с МСК при множествена склероза (МС) все още се проучва. Съобщава се за известно подобряване на симптомите при случаи с активна пристъпно-ремитентна МС и намаляване на степента на възпаление в ЦНС. Установено е, че лечението като цяло е безопасно, с малко докладвани тежки странични ефекти, напр. анемия, дефицит на имунни клетки, способни да се борят с инфекциите, нисък брой на тромбоцитите, треска и диария.

Какво включва лечението със стволови клетки?

Обичайно става въпрос за т.нар. автоложна трансплантация на хематопоетични стволови клетки, което предполага процедура за нулиране на имунната система на човек, чрез вземане на кръвни стволови клетки от костния мозък на пациента. След това се прилага интензивна процедура чрез химиотерапия и/или радиация за унищожаване на съществуващи имунни клетки. Следва обратно трансплантиране на стволовите клетки с цел да се развият здрави имунни клетки, които са по-малко податливи на възпалителна атака, която предизвиква МС. Пълният протокол на автоложна трансплантация на хематопоетични стволови клетки обикновено изисква няколко седмици в болницата.

Доказана ли е ефективността на МСК?

Повечето изследователи посочват, че проучванията са в малък обем и имат методологични ограничения. В обзор от 2022 година, публикуван в BMJ (британското списание за изследователи, преподаватели, клиницисти), изследователски екип от Шефилд и Кеймбридж обсъжда какво се знае за терапията с МСК и какво остава несигурно относно нейната употреба.

Съществуват само две рандомизирани клинични проучвания, които сравняват приложението на стволови клетки с одобрени модифициращи хода на болестта терапии при пациенти с МС. Едното е фаза II рандомизирано проучване при 21 пациенти и е направено сравнение с митоксантрон. Това проучване показва, че лечението със стволови клетки понижава активността на заболяването (преценено чрез данни от МРТ), но не забавя прогресията на увреждането. Второто е по-голямо проучване, което  включва 110 пациенти с високоактивно заболяване, което е останало такова, въпреки употребата на модифициращи хода на болестта терапии. Това проучване показва, че при средно две години проследяване, е налице забавяне на прогресията на увреждането  сред пациентите, лекувани със стволови клетки, в сравнение с тези, използващи медикаментозно лечение. Това проучване обаче не включва използването на по-нови модифициращи хода на болестта терапии, които са по-ефективни от по-старите.

На годишната среща на Американската академия по неврология през месец март от настоящата 2023 година, са представени и данните от център за автоложна трансплантация на хематопоетични стволови клетки в Мексико. Пациентите са третирани между 2000 г. и 2020 г. и са имали поне една година проследяване. За да оценят резултатите, изследователите са направили оценка, наречена NEDA3 (няма доказателства за активност на заболяването). За да отговарят на критериите на NEDA3, при пациентите трябва:

• да няма нови пристъпи;
• да няма продължително влошаване на увреждането;
• да не се установява активност на заболяването при МРТ.

През двете години след автоложна трансплантация на хематопоетични стволови клетки, всички 22 пациенти са постигнали NEDA3, а 16 от тях (72,1%) все още са били в NEDA3 след общо средно проследяване от повече от седем години. Странични ефекти е имало при 7 от пациентите - тежки инфекции и треска. Регистрирани са и по-късни усложнения, за които няма данни дали имат пряка връзка с терапията, напр. епилепсия, рак на кръвта, недостатъчност на яйчниците.

Въпреки тези съобщения, все още няма налични убедителни данни за ефективността и безопасността на лечението със стволови клетки.