Учените се надяват да открият антивирусно лекарство, което може едновременно ефективно да потисне деленето на вируса, причиняващ COVID-19 (SARS-CoV-2) и наред с това да се бори с изразената имунна реакция, причиняваща смъртта на пациенти с COVID-19 по целия свят.
Изследователи от екипа на Кристиан Канструп Холм (Christian Kanstrup Holm) и Дейвид Олание (David Olagnier), съобщават, че диметил фумарат (DMF) - лекарство, което е одобрено за лечение на множествена склероза, може да инхибира растежа на редица вируси in vitro, включително и на SARS-CoV-2.
„Тъй като правим in vitro изследвания, очевидно не знаем дали лекарството действа върху инфекции при хората и зависи от експертите по инфекциозни болести да тестват това. Трябва обаче да кажа, че съм оптимист “, казва Холм, доцент в катедрата по биомедицина в университета в Орхус, Дания (Aarhus University, Denmark).
Според изследователите, когато пандемията на COVID-19 е започнала, те вече са тествали молекула, наречена 4-октил-итаконат (4-octyl-itaconate). Те са проучвали ефективността на тази молекула срещу някои вируси – вируса причинител на херпес, на едра шарка и треска Зика). Стремежът е бил да се открие антивирусно лекарство с широк спектър на действие. 4-октил-итаконатът и DMF са агонисти на NRF2 (свързан с ядрото еритроид фактор-2). NRF2 е транскрипционен фактор, който има невропротективен и противовъзпалителен ефект.
След появата на SARS-CoV-2, научният екип решава да разшири изследванията си и получава изненадващи резултати. Според Холм, когато 4-октил-итаконат се прилага върху заразени с SARS-CoV-2 клетки, той „драстично намалява“ репликацията на вируса. „В същото време лекарството потиска имунната реакция или възпалителното състояние, което представлява голяма част от действителната заплаха за пациентите с коронавирус. Хората умират не само от вируса, но и от възпалението, което се развива в белия дроб“, добавя Холм.
След получаване на тези резултати, екипът решава да тества и съответния одобрен продукт, а именно DMF и установява практически същия потискащ ефект. За да имат обаче практическо приложение тези заключения на научния екип, е необходимо да се проведат проучвания при хора.
„Наистина може да се спести много време, когато се тества лекарство, което вече е одобрено и тествано в друг контекст“, каза Холм по отношение на законовите изисквания, свързани с получаването на одобрение за лекарство, което до момента не е тествано.
Термини
in vitro (ин витро) е изследване, което се извършва с биологичен материал, който е отделен от цялостния организъм (напр. клетъчни или тъканни култури), като целта е изследването да се извърши по-удобно и детайлно отколкото би могло да се извърши върху цялостен организъм.
Агонистът е с активиращо действие по отношение на определени физиологични функции в организма.
Транскрипция е процеса на презаписване на ДНК в РНК с помощта на ензима РНК-полимераза. Транскрипционни фактори най-общо са белтъци, които влияят върху честотата на транскрипциите.
Последователните етапи на прикрепване, проникване, презаписване на вирусната нуклеинова киселина, синтез и сглобяване на вирусните частици и напускане на клетката се означават като вирусен литичен цикъл или за краткост "репликация" на вируса.
Справка за публикацията на научния екип:
Оригиналната статия е написана от Hannah Balfour. Забележка: Съдържанието е редактирано по отношение на обем и стил и допълнено с обяснение на термините.
