Ново изследване показва потенциала на особен клас лекарства, познати като инхибитори на тирозин киназата на Bruton (BTKi), за лечение на множествена склероза (МС). Тези лекарства са ефективни особено по отношение на хроничното възпаление. Въпреки че са необходими допълнителни изследвания, тези резултати са обещаващи и могат да отворят нови възможности за пациентите с МС.
Резултатите от проучването на BTKi при пациенти с пристъпно-ремитентна МС (ПРМС) са представени на късната сесия на годишната среща на ECTRIMS за 2024 г. от главния изследовател Jiwon Oh, MD, медицински директор, програма за множествена склероза към Университета в Торонто, Канада.
Какво е инхибитор на тирозин киназата на Bruton?
Можем да си представим нашата имунна система като армия, която защитава тялото ни. В тази армия има различни видове клетки, които работят заедно, за да се борят с инфекциите. Една от тези клетки се нарича В-клетка. Тя произвежда антитела – специални протеини, които помагат на организма да се бори с болестотворни микроби. Разбира се, точно както е в армията, всяка клетка има свои собствени командири, които регулират нейната дейност. При В-клетките един от тези командири се нарича BTK (тирозин киназа на Bruton). Той играе важна роля в активирането на В-клетките и им нарежда какви и колко антитела да произвеждат. Лекарствата, наречени инхибитори на BTK, могат да "успокоят" този командир в В-клетките. Така се предотвратява прекомерното производство на антитела, което може да увреди собствените тъкани на организма.
Защо е направено проучването?
При МС имунната система атакува собствените клетки на организма, включително тези в мозъка и гръбначния мозък. Учените смятат, че чрез блокиране на BTK може да се намали възпалението, причинено от прекалено активните В-клетки и по този начин да се забави прогресията на увреждането на нервната система, причинено от болестта.
Проучването е било проведено в две фази, сравняващи лекарството толебрутиниб (BTKi) с имуномодулатора терифлуномид при пациенти с ПРМС.
Какви са резултатите от проучването?
Резултатите от подобни проучвания на ефективността на лекарства се измерват чрез първична и вторична крайна точка:
- Първичната крайна точка е основният резултат, който се измерва в края на дадено проучване, за да се види дали лекарството е работило. Каква ще бъде първичната крайна точка, се решава преди началото на проучването.
- Вторичните крайни точки също се определят преди проучването и трябва да отговорят на въпроси, свързани с целите на проучването. В същото време те позволяват на изследователя да се задълбочи в по-фината информация, предоставена от проучването, която може или не може да даде окончателни заключения, но може да диктува посоката на бъдещите изследвания.
При проучването, сравняващо толебрутиниб (BTKi) с имуномодулатора терифлуномид, първичната крайна точка не е достигната, защото не е установена разлика между толебрутиниб и терифлуномид по отношение на годишния процент на рецидиви. В същото време е покрита вторичната крайна точка. Изследователите съобщават, че толебрутиниб е показал по-голяма защита срещу влошаване на инвалидността (нарастване на EDSS) в сравнение с терифлуномид.
Какво е значението на това проучване?
Това проучване предлага надежда за създаване на нови терапии за МС. Резултатите от него предполагат, че BTKi лекарствата могат да бъдат ефективни при лечението на МС, особено по отношение на хроничното възпаление, което е в основата на по-бързото засилване на увреждането на нервната система. Проучването може да промени начина, по който се възприема патофизиологията на МС и да насочи вниманието към нови цели за лечение.
Животът с МС е предизвикателство, нови изследвания като това на BTKi ни дават надежда за по-добро бъдеще. С развитието на медицината и появата на нови терапии, пациентите с МС имат все повече възможности да управляват заболяването си и да водят пълноценен живот.
Статията е базирана на публикация в Medscape: ECTRIMS 2024: Disability Reduction Is a Twist in Negative BTKi RRMS Trial
