Съществуват въпроси, свързани с ваксините срещу Covid, които вълнуват и МС общността. Вярваме, че за вземане на правилно решение във връзка с ваксинацията е необходима ясна, точна, достоверна и експертна информация.
Гостува ни проф. Радостина Александрова, доктор по вирусология и морфология, за да поговорим за опасенията във връзка с ваксините срещу Covid, за тяхната ефективност и безопасност, какво е потвърдила науката и какво предстои – разработване на лекарства, достигане до колективен имунитет.
Какво правят за организма ваксините?
Краткият отговор е защитават от боледуване! Вирусът, причинител на Covid:
- Не е безобиден и това го научихме по трудния начин;
- Той „отваря врата“ към повече от 120 клетки в човешкия организъм;
- Атакува белия дроб, сърдечно-съдовата система, бъбреците, червата, нервната система и други органи и тъкани;
- 80% от преболедувалите имат поне един остатъчен симптом, напр. умора и то тежка умора, задух, главоболие, косопад, нарушения на вниманието, нарушения в работата на сърцето.
Никой не знае как при него ще протече инфекцията докато не се сблъска с нея. Ваксинирането дава възможност да се спестят усложненията след преболедуване, т.е. въпросът, на който трябва всеки да си отговори, е кое е по-добре - да преболедувам или да се ваксинирам!
Какво вече знаем за ефективността на ваксините?
Към момента са приложени над 3,6 милиарда дози в световен мащаб. Практиката от реалния живот показва, че:
- Рязко намалява броят на случаите;
- Ограничава се честотата на тежките и смъртните случаи;
- Ограничава се разпространението.
Трябва да се знае, че всички ваксини са ефективни тогава, когато са приложени и двете дози и е изминал период от 2 до 3 седмици след втората доза, за да има пълен имунен отговор!
По-ниска ли е ефективността на ваксините по отношение на новите варианти на вируса?
До момента най-сполучливата (от гледна точка на вируса) версия е делта вариантът:
- По-висока способност да заразява;
- По-висок вирусен товар;
- Разпространява се и в страни с голям процент на ваксинирани.
Според научно проучване, публикувано в списание Nature, при сравняване на трите ваксини (двете РНК ваксини и аденовирусната) при алфа и делта варианта се установява:
- РНК ваксини - ефективност 92% срещу алфа и 88% ефективност срещу делта варианта;
- Аденовирусна ваксина – ефективност 66% срещу алфа и 60% срещу делта варианта;
- Ако не са приложени и двете дози, и при трите ваксини ефективността е 50% срещу алфа и 33% срещу делта.
Знае се, че 33% реално не е защита!
Достатъчно безопасни ли са ваксините?
- Съгласно данните от Световната здравна организация, Американския център за защита и контрол на заболяванията и Европейската агенция по лекарствата единственото противопоказание за поставяне на ваксина е проявена алергия;
- Липсват противопоказания за хора в по-напреднала възраст, както и за хора с придружаващи сериозни заболявания, включително автоимунни болести;
- Честите странични реакции са леки и преминават за 1-2 дни. Те са локални и общи: болка на мястото на поставяне на ваксината, зачервяване, оток, подуване на лимфните възли в подмишничната ямка от съответната страна, температура, умора, главоболие, треска;
- Леките странични реакции са по-редки и по-слаби при хора над 55 години;
- По-сериозните странични реакции са много редки и са описани в листовките на ваксините от Европейската агенция по лекарствата:
- Рядко и основно при жени до 50-55 години може да възникват проблеми в кръвосъсирването след приложение на аденовирусна ваксина;
- Изключително рядко след приложение на РНК ваксина може да се развие перикардит или миокардит и то предимно при млади мъже (до 29 годишна възраст).
Колко продължителна е защитата, която създават ваксините?
Категоричен отговор за сега липсва, защото няма универсален имунен отговор. Развитието на отговор към ваксините зависи от редица фактори:
- Възраст;
- Наличие на придружаващи заболявания;
- Версия на вируса.
В проучване от Израел се съобщава за 152 случая, при които е имало заразяване след ваксиниране. Само при 6 човека не са установени сериозни придружаващи заболявания. Авторите препоръчват в рисковите за Covid случаи, след ваксинирането да се продължи и с другите стратегии за защита от инфекцията. Усилено се работи по разработване на указания за сроковете за реваксиниране.
Необходимо ли е хората, които са преболедували от Covid да се ваксинират?
Препоръчва се преболедувалите да се ваксинират:
- Липсва минимален интервал от боледуването до ваксинирането, но условието е човек да е оздравял и свободен от карантина;
- В първите три месеца след преболедуване, шансът за реинфекция е много малък;
- С времето клетките на паметта (В-клетки, които при нова среща с вируса образуват антитела неутрализиращи вируса) намаляват.
- Опитът и с други ваксини показва, че на всеки 10 години имунният отговор намалява.
Необходимо ли е след ваксиниране да се изследват антитела?
- Няма уточнено ниво на антитела, което да говори, че сме предпазени от вируса и това важи особено за новите варианти;
- Нормално е след преболедуване или ваксиниране, нивата на антителата да намаляват.
- Остават, обаче, В-клетките, които образуват антитела и Т-клетките, които осигуряват клетъчна защита;
- Паметта на имунната система трябва да бъде опреснявана и тук е мястото на реваксинациите;
- Ако човек иска да му бъдат изследвани антитела, трябва да знае, че при ваксиниране в организма попада информация за определен протеин от вируса (познат като S-белтък). Антитела се изработват именно към него, докато при преболедуване се изработват антитела и към други вирусни протеини. Това следва да се съобразява при изследването на антитела.
Дали ще се стигне до вариант, който напълно да избягва действието на ваксините?
- Ако това се случи, вече ще става въпрос за нов щам на вируса. Докато това не се случи ваксините остават ефективни при различните варианти на вируса.
- Британският вариант (алфа), южноафриканският вариант (бета), бразилският (гама), индийският (делта) имат по-висока способност да заразяват, някои от тях имат по-тежко протичане и променят профила на хората, които заразяват. Например, децата и хората под 50 години имат склонност да се заразят с делта варианта 2,5 пъти повече в сравнение с британския вариант.
- Ако вирусът циркулира в общност, в която процентът на неваксинираните е относително нисък се създават условия да се селектират варианти, които да избягват по-добре отговора на имунната система.
За хората, които се притесняват от ваксинация и какво ще се случи в организма им след време, проф. Александрова подчертава:
- нито една от ваксините, които се прилагат у нас, не съдържа компоненти, които да имат мутагенност, т.е. да причиняват ракови заболявания;
- изследвано е влиянието им върху репродуктивната система и не са установени неблагоприятни ефекти;
- съществува връзка между вирусите принципно и автоимунните заболявания, но самият вирус също може да предизвика такъв проблем.
Когато сравняваме вирус или ваксина, колкото и да имаме резерви по отношение на ваксините, не бива да забравяме, че вирусът може да предизвика много по-често проблеми и то в голям мащаб!
Запознай се и с подробните препоръки на Българското дружество по неврология.
