По въпроса за отношението между множествената склероза и тютюнопушенето е писано много и са правени задълбочени проучвания, чиито заключения в основни линии са, че пушачите са по-склонни да развият множествена склероза, в сравнение с непушачите и рискът се увеличава с количеството изпушени цигари. Счита се също така, че пушенето може да повлияе отрицателно и на развитието на болестта, както и да намали ефективността на някои лекарства за МС.
В същото време, научните доклади за връзката между МС и пушенето на наргиле, са оскъдни. В края на месец февруари 2021 година, ирански учени публикуват статия в Американското списание по епидемиология (American Journal of Epidemiology), в която анализират вероятността за развитие на множествена склероза при пушещите наргиле.
Какви са резултатите от това проучване?
В цитираното проучване, Ибрахим Абдолахпур и сътрудниците му от Университета в Техеран, Иран, анализират връзката между наргилето и МС. Проучването е епидемиологично по тип „случай-контрол“. Проучването е обхванало периода 2013 до 2015 година и в него са включени 547 лица с множествена склероза на възраст 15 до 50 години. Контролната група се е състояла от 1057 лица без МС на възраст 15 до 50 години. Проучваните лица са разпитвани за продължителността и честотата на пушене на наргиле, сравнени са разликите в социално-демографските фактори и в консумацията на алкохол, цигари и други наркотици. Използван е метод на двойна надеждна оценка (целева максимална оценка на вероятността, targeted maximum likelihood estimation) и е изчислено съотношение на вероятностите (odss ratio, OD) и съотношение на риска (risk ratio, RR) = 1.70 (95% доверителен интервал: 1.34, 2.17). Това означава, че въз основа на анализа на причинно-следствените ефекти, може да се заключи, че при пушачите на шиша има 70% по-висока вероятност за развитие на множествена склероза.
Каква е кратката история на наргилето?
Една от хипотезите е, че първоначално наргилето е измислено в Индия. Твърди се, че е създадено около XVI век с медицинска цел. Индийците използвали наргилето като обезболяващо средство, тъй като вместо тютюн те използвали хашиш, смесен с други лекарствени растения и подправки. Постепенно практиката за „споделяне на дима“ от стъклената купа се е превърнала във важна част от културата на Близкия Изток.
През последните 20 години наргилето набира популярност в западния свят. Човек може да го срещне с различни имена - шиша, хука, аргила, уотърпайп, бори, джаджир, боур, гоза и т.н. Българското наименование „наргиле“ идва от персийски, тъй като на персийски "наргил" е определението за кокосовия орех, от който първоначално са правени съдинките за пушене. Тревожни са и данните, че една трета от младите хора на възраст между 12 и 17 години вече са пушили наргиле. Съществува и модата на т.нар. шиша барове (особено в големите градове) и заблудата, че пушенето на наргиле е безвредно. Тази заблуда се подсилва от хладния дим, добрия вкус и приятната атмосфера.
Има ли разлика между наименованията наргиле и шиша?
Всъщност наргиле е приспособлението за пушене, което обичайно е изработено от стъкло и има воден басейн на дъното, така че човек вдишва парите, след като димът премине през водата. Шиша е тютюнът, използван в наргилето, но това са формални термини. В ежедневния живот, двата термина на практика са взаимнозаменяеми.
Вредно ли е пушенето на наргиле?
За съжаление идеята за безвредност на наргилето не отговаря на истината и си остава опасен мит. Доказано е, че пушенето на шиша отговаря на обем дим от 100 цигари, количеството никотин отговаря на 10 цигари и съдържа 8 пъти по-голямо количество въглероден оксид (1).
Според данните от проучването, за което разказахме в началото на тази статия, употребата на наргиле или силно свързани с пушенето на наргиле, но все още неустановени фактори, увеличават риска от МС. За потвърждаване на тези резултати са необходими допълнителни епидемиологични проучвания.
Епидемиологичните проучвания „случай-контрол” са наблюдателни проучвания (2). Прави се сравнение на група лица с дадено заболяване и подходяща контролна група (хора, които не са засегнати от болестта. Оценява се степента, в която групите са били изложени на анализирания рисков фактор и причинната връзка следва да бъде доказана чрез величината отношение на вероятностите (odss ratio, OR). При този тип проучвания болестта вече е налице и изследователят „тръгва назад“, т.е. от заболяването към вероятната причина, т.нар. ретроспективни проучвания.
Отношение на вероятностите (odss ratio, OR) е съотношението на вероятността нещо да се случи, спрямо вероятността то да не се случи или простичко казано, вероятността означава рискът от събитие, разделен на общия брой хора, изложени на риск от това събитие (2). Именно OR e методът, който се използва при епидемиологичните проучвания „случай-контрол“. И така, какво означава OR на обикновен език? Ако OR е 1, това означава, че няма връзка между излагането на даден фактор и резултата. Ако OR e 1,2 има 20% увеличаване на шанса за развитие на болестта при излагане на даден фактор, а OR 2 означава, че има 100% увеличение на вероятността, т.е. има удвояване на шанса за развитие на болестта при излагане на даден фактор. Ако OR е напр. 0,2, това означава, че има 80% намаляване на вероятността дадено събитие да се случи. Не бива OR да се бърка със съотношението на риска (risk ratio, RR). RR=2.0 означава, че рискът за развитие на резултат (болест) се увеличава двукратно, но OR=2.0 не означава, че рискът е двукратен, по-скоро означава, че шансовете са три пъти по-големи.
Литература
- Christina Winzig. Shisha: der chillige Killer. Ärzteblatt.
- Епидемиологичен метод. Същност и приложение в дейността на лекаря. Източник: Социална медицина. Конспекти и статии като репетиториум в помощ на студенти по медицина.
- Стефан Матеев. Сила на ефекта при дихотомни променливи.