Тази статия дава информация за първото обширно проучване, което цели да намери доказателства, че тежките и прогресиращи форми на множествена склероза носят повишен риск за развитие на инфекция.

Какви проучвания са правени до момента по темата?

В научната литература съществуват множество проучвания, които са насочени към отговор на въпроса дали множествената склероза (МС) увеличава риска от инфекции. Повечето автори идентифицират като основен риск за инфекция свързаната с МС нарушена функция на пикочния мехур и дихателните проблеми при по-напреднала инвалидизация на болния.

В проучване от тази година, публикувано в престижното научно списание Elsevier, е направен първият опит за анализ на събирани в популацията данни за риска от инфекции според протичането на заболяването (рецидивиращо-ремитентно срещу прогресивно) и разширената скала за оценка на инвалидния статус, позната като скала на Kurtzke или EDSS.

Какви данни са обработвани при това проучване?

Това проучване е кохортно с данни от Шведския регистър за множествена склероза, който обхваща приблизително 80% от пациентите с МС, диагностицирани в Швеция.

Какво са оценявали авторите?

Търсена е връзка между:

Направено е и сравнение със съвпадащи по възраст, пол и други демографски характеристики индивиди от общото население.

Колко случая са обработени?

В проучването са включени 8660 пациенти с поставена диагноза МС (рецидивиращо-ремитентна или прогресираща) между 1996 и 2012 година и проследявани до 31 декември 2014 година. Контролната група включва съвпадащи по демографски характеристики хора без МС (общият им брой е 86 600). Авторите са направили статистически анализ на всяка сериозна инфекция или смъртен изход поради инфекция. Сериозните инфекции са подразделени на 6 групи: инфекции на дихателните пътища, сепсис, инфекции на централната нервна система, кожни инфекции, стомашно-чревни инфекции и инфекции на пикочните пътища.

Какви характеристики са установени при кохортата?

Какви са резултатите от проучването?

За периода на проследяване са установени 1331 хоспитализации поради инфекция и 93 смъртни случая, свързани с инфекция. Авторите са извели честотата на сериозните инфекции и тя е съответно:

Това означава, че пациентите с прогресираща МС са в повишен риск за развитие на сериозна инфекция.

Подобен анализ е направен и за EDSS в сравнение с лица без МС и е установено, че по-високите стойности на EDSS носят по-висок риск от развитие на инфекция.

Може ли повишеният риск за развитие на инфекция да се обясни с болест модифициращата терапия?

Известно е, че лечението с БМТ (особено по-високо ефективните медикаменти) може да доведе до намаляване на имунната защита. В проучването са включени хора с МС на БМТ и без БМТ и не е установена статистически значима разлика в честотата на сериозни инфекции при двете групи. Авторите, обаче правят уточнението, че лечението на МС се е променило значително през последните години. В проучването са обработвани данни, събрани до 2014 година, а по-късно са въведени няколко нови лекарства. Следователно, получените резултати може да не са пряко приложими за други условия с дългосрочно приложение на по-мощни БМТ.

Въпреки това, заключението от проучването е, че няма доказателства, че употребата на БМТ може да обясни по-високата честота на сериозни инфекции при хора с по-изразен неврологичен дефицит (по-високи стойности на EDSS) хора с прогресираща форма на МС.   

Обяснение на термини, използвани в статията:

Популация е сборът от индивиди (група от хора) / населението на даден регион / отделна страна.

Кохортно проучване е тип медицинско проучване, което се използват за откриването на причините за определени заболявания и за установяване на връзки между рискови фактори и техните последствия за здравето. За осъществяване на такъв тип проучвания, особено подходящи са данните от регистри, събиращи данни от населението с определено заболяване.

Сериозна инфекция – авторите на цитираното проучване определят като сериозна инфекция такава, която е свързана с приемане в болница.

Терминът човекогодини се използва при епидемиологични проучвания, които определят честота на заболяването или усложнения, свързани със заболяването. Например, честотата на заболяемост се изчислява като броят новооткрити случаи с болестта за определен период от време се раздели на сумата от индивидуалното време в риск (или сумата от времето за което всеки един човек от популацията е бил наблюдаван и не е бил болен). Индивидуалното време в риск означава, че ако 5 души са наблюдавани в продължение на  2 години и не е установено заболяване, се получава обща продължителност на време в риск от 5 х 2 = 10 човекогодини, а 10 души проследени в продължение на 1 година също правят 10 човекогодини в риск. Следователно ако за период от 1 година са установени 3 нови случая при 10 проследени лица – честотата ще бъда 3/10=0,3 човекогодини.