МС в периода след раждането
Продължаваме разговора по темата „Множествена склероза и бременност“. Говорихме за планирането на бременността при жена с множествена склероза (МС), както и за периода на бременността и раждането.
Пациентката е диагностицирана с МС на 18-годишна възраст. Първото си дете ражда на 27 години, а около 2 години след това се е появило и второто бебче. По време и на двете бременности, при пациентката не е имало никакви симптоми, свързани с множествената склероза.
За страховете след раждането:
През първия месец след раждането, пациентката се е отдала на грижите за бебето, но все пак е имало тревога за нещо, за което тя е била информирана преди бременността, а именно възможното влошаване на болестта.
„За съжаление, и след двете раждания, около втория месец, съм имала пристъпи“.
Въпреки това, жената оценява тежестта на получените симптоми като по-леки в сравнение с предходни такива епизоди след диагнозата МС.
За храненето на новороденото:
Поради развилите се пристъпи, се е наложило приемане в болница и кортикостероидна терапия за овладяване на симптомите. Това е попречило на възможността за кърмене и педиатрите са уточнили режима на хранене с адаптирано мляко.
„Честно казано, това хранене е улеснение, от гледна точка на това, че през първите месеци когато бебето се буди през нощта, може и таткото да го нахрани, а майката да си отпочине.“
За отглеждането на децата:
Дечицата растат, пациентката живее в София и основната грижа е намирането на детска градина за баткото.
„В София, детето да тръгне на градина е като да се уцели шестица от тотото.“
Този проблем, обаче, вече е преодолян и в ежедневието на семейството не се прокрадва нищо особено, свързано с МС. Сутрин, тати закарва баткото на детска градина, мама се грижи за бебето, подготвя закуска и изпива чаша кафе на спокойствие. Следват разходки навън, домакински задължения и всички онези неща, случващи се с семействата с малки деца.
„Дори и преди децата, аз когато съм в период на ремисия, това заболяване въобще не се споменава вкъщи, живеем без него.“
А какво казват лекарите за периода след раждането?
Д-р Михаела Сергеева разказва за:
Рисковете от пристъпи след раждането
- Този период е по-рисков за развитие на пристъп;
- Бременността трябва да настъпи при ремисия на болестта, защото се очаква след раждането да има възстановяване на симптомите.
„Ако пациентката забременее в период на активна болест, тогава рисковете след раждането са по-големи.“
- В редки случаи е възможно и при липса на активност на болестта преди забременяването да се развие пристъп;
- Лечението обикновено налага използване на кортикостероидна терапия, което ограничава възможността майката да кърми.
„Все пак преценяваме риск-полза и правим по-добрия избор за майката и бебето, като разбира се, винаги решаваме заедно с майката.“
Кърменето на бебето
- Препоръката е жените да кърмят, ако имат кърма и има желание за естествено хранене на новороденото;
- Кърменето е полезно за развитието на бебето и няма неблагоприятно влияние върху МС.
- Съществуват две терапии – интерферон-бета и глатирамер ацетат, които не преминават в кърмата и могат да се прилагат веднага след раждането дори при жена, която иска да кърми.
- Останалите терапии не се прилагат по време на лактация.
„Но отново се прави преценка дали жената избира да кърми или да възстанови лечението. Ако става въпрос за активна МС, препоръката е да започне лечение, дори и с друг медикамент и да се откаже от кърменето.“
Думите на пациентката към жените с МС, които мечтаят за дете:
„При всеки е индивидуално, трябва всеки да направи това, което усеща.“
„Възможна е бременност, възможно е да имаш деца въпреки МС и да забравиш за МС.“
Думите на невролога:
„Искам да цитирам думите на един американски невролог…Ние трябва да знаем пациентът какво иска и да направим всичко възможно, той да го постигне. Независимо дали това е да изкачи Еверест, да работи в третия свят…или както е в случая – да стане майка.“
„Разбира се по този път понякога има предизвикателства, но ако ние в началото сме подготвени и подготвим и пациента какво може да се случи, нещата се получават.“
„Информираният избор е най-важен, т.е. ползи и рискове и пациентът да вземе решението.“