В мета-анализ с наименование: „Ефект на добавките с пробиотици върху прогресията на заболяването, депресията, общото здравословно състояние и антропометричните измервания при пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза: систематичен преглед и мета-анализ на клиничните изпитвания“, публикуван на 11 август 2021 в International Journal of Clinical Practice, изследователите стигат до извода, че пробиотичните добавки могат да облекчат увреждането, да намалят депресията и да подобрят цялостното здраве при хора с множествена склероза (МС).
Какво се знае?
- Човешкото тяло е дом на милиарди бактерии, много от които живеят в храносмилателния тракт. Тези бактерии са наречени общо чревен микробиом и играят жизненоважна роля както в състояние на здраве, така и при болест.
- Съвременните изследвания показват, че хроничните автоимунни заболявания, като МС, могат да бъдат свързани в дисбаланс в чревния микробиом.
- Един от начините за нормализиране на микробиома е приемането на пробиотици, които са специфични бактериални щамове, считани за полезни за здравето на микробиома.
- Дали и как пробиотичните добавки могат да бъдат от полза за пациентите с МС, е изследвано в клинични проучвания, но повечето от тях са с малък обем и с кратка продължителност и това ограничава възможността на базата на изводите в тях да се правят солидни научни заключения.
Защо е направено публикуваното проучване?
Това проучване цели да събере и повторно анализира наличните данни и да стигне до заключение за ефективността от добавянето на пробиотици при пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза (ПРМС). Анализирано е повлияването на:
- прогресията на заболяването;
- депресията;
- общото здравословно състояние и
- антропометричните индекси.
Какъв метод е използван при мета-анализа?
Цитираният мета-анализ е направен въз основа на четири рандомизирани клинични проучвания, резултатите от които са публикувани в периода 2017 г. и 2020 г. При четирите проучвания, на хората с ПРМС на случаен принцип са давани или пробиотици, или плацебо за 12 до 24 седмици. Общо анализът включва 213 пациенти, от които 106 са приемали пробиотици и 107 са приемали плацебо. Повечето участници са били на възраст от 30 до 40 години. За да се направят изводи, учените са използвали основно математически тест, наречен среднопретеглени разлики (weighted mean differences, WMDs), който отразява разликите в средните стойности по даден анализиран показател между хората, приемали пробиотици и хората, които са били на плацебо.
Какви са резултатите от мета-анализа?
- Добавянето на пробиотици е довело до значително намаляване на резултатите по скалата за оценка на инвалидния статус (EDSS) - установена е среднопретеглена разлика от порядъка на минус 0,43 (-0,43). Това означава по-малка степен на увреждане на функциите на нервната система при пациентите, които са получавали пробиотици.
- Значимо е подобрението, което се отчита чрез инструмента за оценка на депресията (познат като скала на Бек II). Среднопретеглената разлика е минус 3,22 (-3,22), което означава, че при пациентите, които са приемали пробиотици се наблюдава по-рядко депресивно състояние и с по-малка тежест.
- Анализирани са и оценките от инстумента за оценка на общия здравен статус (General Health Questionnaire, GHQ). Установена е среднопретеглена разлика от порядъка на минус 4,37 (-4,37), което означава, че при пациентите, които са приемали пробиотици изпълнението на функционалните активности е по-добро.
- Пробиотичните добавки не са имали значителен ефект върху антропометричните показатели за телесното тегло или индекса на телесна маса (мярка за телесните мазнини въз основа на ръст и тегло).
На базата на тези резултати, изследователите предполагат, че пробиотичните добавки могат да бъдат от полза за някои пациенти с множествена склероза, но подчертават, че анализът е ограничен от малкото публикувани данни и са необходими повече изследвания.
Обяснение на термините:
При мета-анализ, изследователите обединяват данни от множество публикувани проучвания и ги анализират заедно. Поради разнообразните данни от изследванията, мета-анализите обикновено имат по-голяма сила да намират смислени заключения, отколкото отделните проучвания.
Антропометрията изучава формата и големината на човешкото тяло, като използва:
- мерки: външните размери на частите от тялото, включително дължини, обиколки, диаметър и маса;
- пропорции: това са индекси, обикновено съотношението между две части на тялото.
Целта на тази наука е строгата оценка на телесния състав чрез измерване на диаметри, гънки и периметри на човешкото тяло. Информацията, получена от този вид оценка, ни позволява да знаем индекса на мастната тъкан на индивида, теглото на костите или мускулите и т.н. Антропометрията позволява да се събира информация за разпределението на различни тъкани в тялото (например, дали в определена област има повече мазнини, отколкото е разумно).
Скалата е разработена от Аарон Бек и съдържа 21 въпроса, предназначени за самопроверка за наличието на депресия и измерване на тежестта на депресивното разстройство. Дори непрофесионалистите в медицинската област са в състояние да открият отклонения от нормата в психичното здраве чрез тази скала.
Въпросникът за оценка на общия здравен статус е скринингов инструмент за идентифициране на незначителни психични разстройства в общата популация и в рамките на извадката или при непсихиатрични клинични условия, като например първична помощ или медицинска амбулатория. Подходящ за всички възрасти от юноши нагоре (но не и при деца) и оценява текущото състояние и пита дали това се различава от обичайното състояние на отговарящия. Следователно този инструмент е чувствителен към краткосрочни разстройства, но не и към дългогодишни характеристики. Въпросникът се фокусира върху две основни области: невъзможност за изпълнение на някои нормални функции и появата на нови и тревожни явления.