В мета-анализ с наименование: „Ефект на добавките с пробиотици върху прогресията на заболяването, депресията, общото здравословно състояние и антропометричните измервания при пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза: систематичен преглед и мета-анализ на клиничните изпитвания“, публикуван на 11 август 2021 в International Journal of Clinical Practice, изследователите стигат до извода, че пробиотичните добавки могат да облекчат увреждането, да намалят депресията и да подобрят цялостното здраве при хора с множествена склероза (МС).

Какво се знае?

Защо е направено публикуваното проучване?

Това проучване цели да събере и повторно анализира наличните данни и да стигне до заключение за ефективността от добавянето на пробиотици при пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза (ПРМС). Анализирано е повлияването на:

Какъв метод е използван при мета-анализа?

Цитираният мета-анализ е направен въз основа на четири рандомизирани клинични проучвания, резултатите от които са публикувани в периода 2017 г. и 2020 г.  При четирите проучвания, на хората с ПРМС на случаен принцип са давани или пробиотици, или плацебо за 12 до 24 седмици. Общо анализът включва 213 пациенти, от които 106 са приемали пробиотици и 107 са приемали плацебо. Повечето участници са били на възраст от 30 до 40 години. За да се направят изводи, учените са използвали основно математически тест, наречен среднопретеглени разлики (weighted mean differences, WMDs), който отразява разликите в средните стойности по даден анализиран показател между хората, приемали пробиотици и хората, които са били на плацебо. 

Какви са резултатите от мета-анализа?

На базата на тези резултати, изследователите предполагат, че пробиотичните добавки могат да бъдат от полза за някои пациенти с множествена склероза, но подчертават, че анализът е ограничен от малкото публикувани данни и са необходими повече изследвания.

Обяснение на термините:

При мета-анализ, изследователите обединяват данни от множество публикувани проучвания и ги анализират заедно. Поради разнообразните данни от изследванията, мета-анализите обикновено имат по-голяма сила да намират смислени заключения, отколкото отделните проучвания.

Антропометрията изучава формата и големината на човешкото тяло, като използва:

Целта на тази наука е строгата оценка на телесния състав чрез измерване на диаметри, гънки и периметри на човешкото тяло. Информацията, получена от този вид оценка, ни позволява да знаем индекса на мастната тъкан на индивида, теглото на костите или мускулите и т.н. Антропометрията позволява да се събира информация за разпределението на различни тъкани в тялото (например, дали в определена област има повече мазнини, отколкото е разумно).

Скалата е разработена от Аарон Бек и съдържа 21 въпроса, предназначени за самопроверка за наличието на депресия и измерване на тежестта на депресивното разстройство. Дори непрофесионалистите в медицинската област са в състояние да открият отклонения от нормата в психичното здраве чрез тази скала.

Въпросникът за оценка на общия здравен статус е скринингов инструмент за идентифициране на незначителни психични разстройства в общата популация и в рамките на извадката или при непсихиатрични клинични условия, като например първична помощ или медицинска амбулатория. Подходящ за всички възрасти от юноши нагоре (но не и при деца) и оценява текущото състояние и пита дали това се различава от обичайното състояние на отговарящия. Следователно този инструмент е чувствителен към краткосрочни разстройства, но не и към дългогодишни характеристики. Въпросникът се фокусира върху две основни области: невъзможност за изпълнение на някои нормални функции и появата на нови и тревожни явления.